Оръжия и търговски партньорства. Това усилено предлага Иран в Африка.
В замяна очаква сделките да му помогнат да изгради близки отношения с африканските страни, които да го улеснят да заобикаля международните санкции. Но и още нещо – усилията на Иран целят да разширят неговата „ос на съпротива“ срещу глобалните и регионалните му противници.
В тази т.нар. ос влизат играчи като ливанската групировка Хизбула, бунтовниците хути в Йемен, палестинската групировка Хамас, обявена за терористична от САЩ и ЕС, шиитски въоръжени сили в Ирак. А идеята за разширяването ѝ на африканския континент е част от сериозна стратегическа промяна, казват експерти.
Тя включва високопоставени ирански дипломатически и търговски делегации, както и доставки на оръжия за Африка. Пример за последователните усилия на Техеран е и търговската среща на върха Иран-Африка, която започна на 26 април в Техеран и ще продължи до 29 април. Тя е втората такава среща само в рамките на по-малко от половин година.
Според организаторите на нея се очакват представители от повече от 40 африкански държави.
Миналата година пък президентът на Иран Ебрахим Раиси направи обиколка на три африкански държави – първото посещение на ирански президент на континента от цяло десетилетие.
„Иран се стреми да разшири своя политически и икономически обхват извън своя регион“, казва пред Радио Свободна Европа Лукас Уебър, старши консултант за анализаторската компания в сферата на сигурността Valens Global и съосновател на сайта Militant Wire. По думите му поради санкциите на Запада „Иран има допълнителен стимул да преследва нови търговски възможности с африканските страни.“
Ето какво знаем за новата стратегия на Техеран и неговото увеличаващо се влияние в Африка.
Стратегията на Иран за „съпротива“
„Бъдещето на световната търговия ще се реши в Африка“. Това каза ирански представител, отговорен за насърчаването на международния бизнес, по време на започналата тази седмица търговска среща на върха Иран-Африка.
По думите му за разлика от другите големи сили, които целят да се докоснат до „неизползваните девствени ресурси“ на Африка, интересите на Иран в африканските страни не включват „политически ъгъл“.
В действителност обаче ангажиментът на Иран в Африка цели освен друго и да намери нова почва за иранската версия на политическия ислям, която е установена като държавен режим в страната от 1979 г. насам. Към това Техеран търси и нови проксита – групировки като Хизбула в Ливан или хутите в Йемен, които да атакуват иранските врагове, без на самия Иран да му се налага да прави това от собствено име.
Доставките на ирански оръжия както за правителства на държави, така и за недържавни структури – различни местни групировки, често съвпадат с нестабилност и антизападни настроения, вписвайки се в по-широките цели на Иран, казват експертите .
„Иран напредва в своята многостранна глобална стратегия за „съпротива“ в Африка, чрез която се стреми да си осигури партньорства, които да компенсират западното влияние и изолацията на Иран“, отбелязва Лиъм Кар, анализатор от проекта за критични заплахи на American Enterprise Institute.
Къде се фокусират усилията на Иран
През последните месеци Иран увеличи присъствието си от региона на Африканския рог (Сомалийския полуостров) до Сахел (регионът от Судан и Еритрея на изток до Мавритания и Сенегал на запад). Това му позволява да оказва по-голям натиск върху регионалните си противници и да опитва да пречи на офанзивата на Израел в Ивицата Газа.
Пример как действа този модел са подкрепяните от години от Иран бунтовници хути в Йемен. Благодарени на техните нападения срещу кораби като знак на солидарност с палестинската кауза, Техеран затвърди позицията си през протока Баб ел-Мандеб – тесен проход към Червено море, който е ключов за международното корабоплаване.
По думите на анализатора Уебър „разширените доставки на оръжия и боеприпаси от Иран за различни регионални пазари“ са очевидни в Африканския рог, като Сомалия служи като нещо като хъб за разпределение на пратките. Известно е, че Иран предостави на правителството на Етиопия например оръжия за борба с опозиционните въоръжени групи.
След възстановяването на обтегнатите отношения на Техеран със съперника му Саудитска Арабия в началото на 2023 г. последваха нормализирани връзки със страните от Африканския рог. През септември Иран възстанови отношенията си с Джибути, която прекъсна връзките си с Иран преди седем години по настояване на Рияд.
Техеран също работи, за да подобри отношенията си с Еритрея и Судан, които се влошиха, след като двете страни се присъединиха към водена от Саудитска Арабия коалиция срещу хутите.
Продажбите на ирански оръжия на въоръжените сили на Судан, които водят гражданска война срещу бунтовници, наскоро позволиха на военните да върнат загубите си и да си върнат територия.
Нова военноморска база на Иран в Судан?
Към това според различни съобщения през март Техеран е поискал разрешение да създаде постоянна военноморска база в Порт Судан, който служи като де факто столица на военните. Искането е било отхвърлено, но разкрива усилията на Техеран да разшири присъствието си по западните брегове на Червено море. Самият Техеран отрече информацията.
„Една иранска военноморска база в Порт Судан директно би подкрепила ирански военноморски операции извън зоната и атаки срещу международно корабоплаване“, като същевременно ще позволи на Техеран да се противопостави на регионалните си съперници, коментира за Радио Свободна Европа Лиъм Кар.
Другаде в Сахел
Зоната на влияние на Иран обаче не се ограничава само до региона на Сомалийския полуостров. От Судан на запад Иран успешно увеличава влиянието си през Сахел чак до Атлантическия океан. Именно това е регион, за който Западът се опасява, че може да се превърне в „пристан“ за ислямистки групировки.
Според Кар усилията на Иран за момента се оказват най-успешни в Нигерия. Там Техеран е създал своя прокси групировка, наречена „Ислямското движение на Нигерия“, което „функционира като други [ирански] проксита“, имайки предвид, че ливанската Хизбула и иранският режим са му предоставили финансова, военна и политическа подкрепа.
Иран също така се възползва и от възможността да се свърже с трите антизападни военни хунти, които поеха властта в Буркина Фасо, Мали и Нигер. Това според Кар отговаря на по-широките усилия на Техеран „да увеличи икономическия си ангажимент за подкопаване на западните санкции“.
Има и индикации, че Иран се стреми да извлече печалба от неотдавнашното влошаване на отношенията между лидерите на хунтите и западните страни, чиито сили сега са изтласкани от тези страни.
„С изтеглянето на военните и намаляващото френско влияние в Западна Африка, например, Иран се опита да увеличи влиянието си чрез сътрудничество в областта на сигурността и проекти за развитие на инфраструктурата“, казва Уебър.
А каква е реакцията на Запада?
Откакто хунтата в Нигер завзе властта през юли, което доведе до изтеглянето на френските и европейските сили от региона, зараждащите се отношения с Иран не останаха незабелязани.
Американска делегация посети страната миналия месец, за да изрази загриженост относно отношенията на Нигер с Иран и неговия съюзник Русия, която също разширява влиянието си в Африка.
Малко след посещението Нигер прекрати своя антитерористичен съюз с Вашингтон. Според съобщенията това е станало, след като американски служители обвиниха военната хунта в проучване на тайна сделка, която ще осигури на Иран достъп до нигерските запаси от уран.
Управляващата хунта, която нарече военното присъствие на САЩ в Нигер „незаконно“, отхвърли обвиненията. Миналата седмица САЩ обявиха планове да изтеглят 1000 военнослужещи – според наблюдателите, победа за целите на Иран и Русия в региона.
