„Предположението, че изразходването на повече пари на данъкоплатците ще подобри нещата, надживява всички възможни доказателства, че то ги е влошавало.“
Томас Соуел, 1993
Един от основните аргументи за актуализация на бюджета през 2020 и 2021 г. се оказа актуализацията на пенсиите. На нея бе посветено най-много законодателно време. Предположението бе, както няколко пъти повтори министърът на финансите, че с осъвременяването ще „извади от бедност“ един милион пенсионери. Промени в бюджета са актуализация на разходи, основно в разпределяни от министерствата на труда и социалната политика, на икономиката, здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството. Разходните пера при тях са известни от приетия закон. Очевидно е също, че разходите са подкрепени от ръст на икономиката и съответно увеличаване на бюджетните приходи.
Икономиката през втората половина на 2021 година
Възможно е дори до края на годината да видим по-добри стопански показатели от тези, които предвиди правителството, обобщени в прогнозата за ръст от 3.5% от БВП до края на годината. Според сравнението, което може да се направи от лятната икономическа прогноза на Европейската комисия, България е в относително добро фискално здраве. Само за Дания и Люксембург се предвижда по-нисък бюджетен дефицит от съответно -2.1 и -0.3% от БВП. За България прогнозата е 3.2%.
За доходите от голямо значение е и намаляването на безработицата. Коефициентът на безработица за страната през първите три месеца е 6.3%, но през второто тримесечие спада до 5.7%. Според правителството този коефициент ще спадне до 5.2%, а според Комисията – до 4.8%, при средна стойност на показателя към края на годината за Съюза от 7.6%. Само шест страни са с малко по-добро очаквано развитие на безработицата – Австрия, Германия, Малта, Нидерландия, Полша и Чехия.
Очевидни са и причините за това развитие. Въпреки в голяма степен нерационалните действия по затварянето на икономиката преди година, процесите в стопанството (не само в България) през 2021 година приличат на автомобил спрял на червен светофар: всичко в него е нормално, има гориво в резервоара, водачът и пътниците са по местата си и отварянето на движението възстановява временно стопираните планове.
Законодателство, доходи и пенсии
Със закон може да се определи някакъв размер на прехвърлянето на средства за пенсии и равнища на заплащане, например минимална работна заплата. Приемането на закон обаче не гарантира реални работни места и доходи. Доходите са резултат от използването на наличния капитал и ресурси.
Приемането на закон обаче не гарантира реални работни места и доходи.
Това използване зависи от безброй обстоятелства, които са извън контрола на законодателите и по повод на които може да има само приблизителни предвиждания. Едно от тези обстоятелства е инфлацията.
Няма пряка причинно-следствена връзка между индивидуалните и/или колективните намерения (каквито са и нормативно въвежданите политики) и цели, и крайните резултати от икономическите и политическите действия. В „политиките по доходите“ негласно се предполага, че случайностите във формирането им не играят важна роля и не са възможни непредвидени последици.
За законодателите в България това предположение е може би повече застъпено в сравнение с „политиките по доходите“ в Европейския съюз.
Според статистиката на Съюза през 2020 година средно 36.7 % от общия разполагаем доход се формира от заплати и 24.9% от социално преразпределение (включително пенсии). У нас делът на заплатите в началото на 2021 г. в общия разполагаем доход е 56%, а този от преразпределение през бюджета – 32%, като делът на пенсиите в него е 29%.
Освен това с „извеждането“ на пенсионерите отвъд линията на бедност се предполага, първо, че техният доход е само от пенсии и, второ, че броят на бедните пенсионери е точно измерен именно чрез тази линия. Първото предположение се абстрахира от вътрешносемейното преразпределение и другите възможно източници на доход. При второто се получава, че съответният брой на пенсионерите е следствие на действащата в момента статистическата методика за определяне на линията на бедността. Последната такава методика бе приета в края на август. Поради особеностите на сезона, политическата суматоха и други неясни причини предполагаемо заинтересованите страни (работодатели, синдикати и икономически коментатори) не се възползваха от възможността за изкажат мнение.
Състояние и рискове
През 2014 година линията на бедността е около 324 лева, през 2022 година ще е 413 лева. Увеличението е от 27.5%. Спрямо измерителя на крайна бедност (1.9 щатски долара на човек на ден), прилаган у нас до 2001 година, прагът на бедност през 2022 година ще 4.5 по-висок. В известен смисъл увеличаването на паричната стойност на прага, независимо от качествата на статистическата методика, „поддържа“ броя на бедните изобщо и на бедните пенсионери в частност относително постоянен.
Тези подробности не са известни на широката публика. За тях със сигурност запознати са поне десетина народни представители. Но очевидно не им бе интересно да ги обсъждат.
Според Сравнителния Индекс на данъчната тежест върху работниците за 2021 година (публикуван през август от Ърнст и Иънг и Икономическия институт „Молинари“ и отчитащ социалните трансфери и ДДС) социалното преразпеределение на доходи през бюджета в България и другите страни с пропорционален („плосък“) дадък върху доходите е много по-високо от европейските юрисдикции с прогресивни данъци. „Тук социалните вноски достигат до 77.6% от данъците върху заплатите, но те са 65.9% в страните с прогресивна данъчна система“.
Ръстът на пенсиите от 2010 до 2019 година е 77%, след 2019 година – 12%. През 2020 и 2021 година доходът на хората над трудова възраст расте по-бързо от дохода от заплати, от самостоятелна заетост, от дохода от заплати на хората в трудоспособна възраст и от ръста на БВП (ако изключим този на държавните служители през 2020 г.). Десетгодишният ръст на доходите oт самостоятелна заетост е много по-нисък от ръста на пенсиите – 51%, спрямо 2019 година – 3.1% или четири пъти по-нисък от ръста на пенсиите. Също за десет години най-бавно (с 8%) се увеличават доходите от странична (извън основния договор и заплата) заетост. Трансферите от бюджета (пособия за безработни, майчинство, помощи за деца, различни обезщетения и други) след 2014 г. нарастват с над 63%, а на годишна основа – с 5.2%; също по-бързо от ръста на БВП.
Налага се изводът, че доходите на пенсионерите далеч не са най-проблематичните.
Преразпределението през бюджета увеличава разходите за труд на работодателите и в крайна сметка се осъществява за сметка на конкурентоспособността на хората във трудоспособна възраст
Преразпределението през бюджета увеличава разходите за труд на работодателите и в крайна сметка се осъществява за сметка на конкурентоспособността на хората във трудоспособна възраст.
На годишна основа през първите три месеца на тази година ръстът на тези разходи общо за икономиката е 5.1%. Спрямо 2016 – 44.2%. Най-нисък е този разход във финансовите услуги – 24.4%, а най-висок – здравеопазването и държавната администрация, съответно с 64.4 и 60%. Тези последните също се финансират от хората в трудоспособна възраст.
Иначе казано основният риск и за доходите на пенсионерите, и за икономиката изобщо, идва от натоварването на производителното съсловие и общото намаляване на неговата конкурентност.
Този риск има демографска страна.
През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е 21.6%, а на това над тази възраст – 22.6%. През 2020 г. заместващото поколение е 15.4%, а това над трудоспособна възраст – 24.8%. Пенсионната и здравната системи ще продължат да изчерпват все повече данъчен ресурс, намалявайки дела на средствата, необходими за инфраструктура, образование и други важни начинания.
Другите обстоятелства около формирането на доходите могат частично да се разкрият от наблюдението на инфлацията.
На годишна основа през юли тази година тя е 3%, а правителството предвижда до края на годината тя да бъде 3.3, през 2022-2023 година – 2%. Прогнозата изглежда оптимистична, прекалено оптимистична.
Частично инфлацията за тази година се дължи на относително (спрямо ръста на БВП) бързото нарастване на доходите в бюджетната сфера и пенсионерите. Но това е само един и то вътрешен фактор на покачване на индекса на потребителските цени.
Отделно са в действие външни фактори. Сред тях най-важни са следните: политиката на Европейската централна банка, увеличаването на прехвърлянията от бюджета на ЕС към бюджетните на страните членки (което само по себе си поражда инфлационни очаквания), „Зелената сделка“ на Съюза и свързаното с нея дългосрочно увеличаване на цените на енергийните ресурси, а заедно с тях и на цените на всички ресурси и транспортните разходи.
Колкото и приемливо да изглежда осъвременяването на доходите на пенсионерите днес и след няколко месеца, нищо чудно към средата на следващата година да се окаже, че това осъвременяване е изконсумирано от увеличените цени. Но с нови предизвикателства пред заместващите пенсионерите съсловия.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
