Малайзийската актриса Мишел Йео беше смятана за фаворитка за „Оскар“, след като беше отличена от Гилдията на филмовите актьори и със „Златен глобус“ за участието си във „Всичко навсякъде наведнъж“ (Еverything Everywhere All At Once).
И очакванията се сбъднаха – американската Академия за кинематографично изкуство я награди за най-добра женска роля. При това срещу желязна конкуренция – на брилянтната Кейт Бланшет, която прави поредна забележителна роля на диригент в лентата „Тар“.
Позната с участието си в „Тигър и дракон“ (2000), „Мемоарите на една гейша“ (2005) и „Луди богати азиатци“ (2018), и макар вече да е най-скъпоплатената азиатска актриса и „кралица на блокбастера“, в късна възраст Йео триумфира на 95-та церемония на оскарите. Тя посвети първата си награда от филмовата академия на своята майка. И каза:
„За всички малки момчета и момичета, които изглеждат като мен и гледат тази вечер, това е фар на надеждата и възможностите. Това е история в процес на създаване“.
Освен това Йео призова жените никога да не се отказват и да не вярват, ако някой им каже, че са преминали разцвета си.
Същото важи и за колежката ѝ във филма Джейми Лий Къртис, която получи „Оскар“ за поддържаща женска роля. До този момент дъщерята на знаменития Тони Къртис, известна с ролите си в „Риба наречена Уанда“ (1988) и „Истински лъжи“ (1994), не е била дори номинирана.
Това са само две от общо 7-те награди от общо 11 номинации, които „Всичко навсякъде наведнъж“ – продукция на независимото студио А24, грабна. Странната фантастична екшън пародия неочаквано стана безапелационен победител, след като беше отличена още за най-добър филм, най-добра режисура – Даниел Куан и Даниел Шайнерт, поддържаща мъжка роля – Ке Хи Куан – за актьора, изиграл преди много години ролята на момченцето в „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“, най-добър оригинален сценарий и най-добър монтаж.
Йео започва кариерата си в хонконгски екшъни през 90-те години на миналия век. Пробивът в Холивуд идва, когато е избрана за момиче на Бонд във филма от поредицата за агент 007 „Винаги ще има утре“ (1997), в който неин партньор е Пиърс Броснан. Така постепенно стига до нивото на високобюджетна екшън звезда с истински актьорски талант.
За номинацията си за „Оскар“ – недостижим досега връх за нея, тя обаче каза неотдавна:
„Знаете ли какво, направих? Дълго чаках това и, за щастие, то дойде. Някои хора чакат цял живот и възможността може никога да не се появи. Бях търпелива. Бях издържлива. Никога не съм спирала да уча. И така бях готова, когато възможността се появи”.
Йео добави, че е обикновен човек и просто работи много усилено.
„Има толкова много брилянтни актриси, актьори, които знаят, че имат място на масата. Всичко, което трябва да направят, е да намерят възможност и да стигнат до там“, каза още тя.
Според нея дори само номинацията е достатъчно вдъхновение за младите азиатски таланти да преследват мечтите си: „Това, което означава за мен, е, че всички тези азиатци там казват: „Виждате ли, възможно е. Ако тя може да го направи, аз също мога да го направя“.
На ръба на правилата
И след номинацията и наградата не я подмина, въпреки че в навечерието на церемонията си позволи да наруши правилата на Академията.
Часове преди края на срока, в който членовете трябваше да изпратят гласовете си, Йео публикува и след това изтри от Instagram част от статия във Vogue, в която се коментира дали Кейт Бланшет се нуждае от още една златна статуетка. Материалът е озаглавен „Минаха повече от две десетилетия, откакто небяла жена е печелила за най-добра актриса. Ще се промени ли това през 2023?“. Азиатската актриса публикува цитат от него:
„Недоброжелателите биха казали, че изпълнението на Бланшет е по-силно – ветеранката в актьорското майсторство безспорно е невероятна в ролята на плодовитата диригентка Лидия Тар – но трябва да се отбележи, че тя вече има два оскара. Трети може би би потвърдил статута ѝ на титан в бранша, но предвид обширното ѝ и несравнимо творчество, имаме ли нужда от още едно потвърждение?“.
Така Йео влезе в противоречие с №11 от правилата в Академията „Споменаване на други номинирани“, в което е записано, че „всякаква тактика, която посочва име или заглавие на конкурент, е изрично забранена“. Вероятно факта, че тя не е автор, а само цитира публикуван в медиите текст, я спаси от последствия и съответно – от наградата.
Балет, титли за красота, каскади
Мишел Йео е родена като Йео Чоо-Кенг на 6 август 1962 г. в град Ипох, Перак, Малайзия. Родителите ѝ са от малайзийско-китайски произход, баща ѝ е адвокат и политик.
Още като дете Йео проявява голям интерес към танците, а само на 4 години започва да учи балет. Когато е 15-годишна, семейството се премества във Великобритания, където тя първо учи в девическо училище интернат, а след това има възможност да учи в Кралската академия за танци в Лондон.
Въпреки ентусиазма, балетната кариера на Йео е провалена заради травма на гръбначния стълб. Тя обаче започва да се занимава с хореография и учи творческо изкуство и драма. По-късно започва да се занимава и с каскади, което после много ѝ помага в киното.
Мишел Йео започва кариерата си като модел и дори през 1983 г., на 20-годишна възраст, печели конкурса Мис Малайзия Свят. След това тя е представител на Малайзия на конкурса Мис Свят в Лондон, където се класира на 18-та позиция пред още 72 участнички от цял свят. Печели и конкурса Miss Moomba International в Австралия.
Същата година се оказва ключова за нея, защото тогава я канят да участва в реклама заедно със звездата Джеки Чан. Това реално е началото на актьорската ѝ кариера, тъй като телевизионната реклама я открива за една от най-големите продуцентски компании в Хонконг – D&B Films.
Първите ѝ стъпки в киното са в екшън филми с бойни изкуства, като „Да, госпожо“ (1985), „Кралски воини“ (1986), „Великолепни воини“ (1987) и „Лесни пари“ (1987). Йео изпълнява сама каскадите и популярността ѝ расте.
През 1987 г. обаче тя решава да се оттегли от актьорското майсторство, след като се омъжва за Диксън Поун – бизнесменът зад групата D&B.
Йео обаче се връща в киното след развода си с него през 1992 г.
По-късно тя се мести в САЩ и играе в Агент 007. Пиърс Броснан е толкова впечатлен от нейните умения, че я нарича „женската Джеймс Бонд“. И тогава тя иска да изпълни сама всички каскади, но режисьорът Роджър Спотисууд я разубеждава, тъй като ги смята за твърде опасни. Бойните й сцени във филма обаче ѝ печелят номинация в наградите на MTV Movie Awards.
През 2000 г. Ейо играе в екшъна на Анг Лий „Тигър и дракон “, заради който трябва да научи мандарин. Филмът става международен блокбастър и тя печели много награди, включително номинация за най-добра женска роля на BAFTA.
Така кариерата ѝ върви все нагоре, като едно от последните ѝ участия е в новата продукция на Netflix „Вещицата: Кръвен произход“ (The Witcher: Blood Origin). Тя има и собствена продуцентска компания – Mythical Films.
В края на на 2022 г. списание Time избра Мишел Йео за Икона на годината, след като по-рано тя беше включена и в класацията за 100-те най-влиятелни хора на годината.
В интервю за изданието актрисата каза, че през цялата си кариера е трябвало да се „бори“ с Холивуд, който ѝ предлага клиширани или стереотипни роли.
„Не би трябвало да става въпрос за моята раса изобщо, това беше моята битка“, коментира тогава Йео.
На въпрос за евентуална награда, тя призна, че чувства тежестта от признанието, защото ще бъде първата азиатка, спечелила „Оскар“ за главна женска роля.
„Мисля за това! И не само аз – чувствам, че цялата азиатска общност е зад мен“.
Вече получила златната статуетка, това е съвсем сигурно.
Пред Vanity Fair Йео казва, че Шекспир и Стивън Кинг са нейните любими автори, а Тарзан е нейният герой.
Тя е практикуващ будист и води живота си според принципите на учението. Когато не е заета с актьорството, тя се включва в различни каузи. Актрисата е патрон на проекта „Save China’s Tigers“ (Спасете китайските тигри), чиято цел е да защити застрашения южнокитайски тигър.
От 2004 година Мишел Йео е партньор на легендата от Формула 1 и бивш изпълнителен директор на Ferrari Жан Тод. Двамата живеят в Женева, Швейцария. Нямат деца.
