ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 45, 1990 г.
По повод на публикуваното
НЕ ЩЕ ЗАБЛУДЯТ НИКОГО
Във в. „Септември” – бр. 43 е отпечатан предизборен материал против БЗНС от „агроном в с. Ловец”, който човек не може да прочете без възмущение.
От стеснения си кръгозор сред широкото поле на Загорето един новоизлюпен критикар увеличи без нужда и най-вече без полза отрицателите на БЗНС, от които в своята повече от 90-годишна история той не веднъж е бил замерян с ругатни и клевети. Но за разлика от мнозина, които са писали против БЗНС от ясни и открити политически позиции, журналистическите излияния на въпросния агроном не могат да се похвалят с такива.
В духа на времето, когато отрицанието и плюенето по политическите противници някои хора приемат като атестат за политическа активност, в писанието си, еднакво обидно не само за земеделското движение, авторът очевидно не желае или не може да види там, където трябва да търси безспорни примери на „хемелионство”. С нападките против БЗНС той се опитва да удари Земеделското движение в неговата цялост.
Без да познава земеделската история и идеология, авторът е „силно впечатлен” от отделни моменти в предизборната платформа на БЗНС и на първо място, от опита му „да се представи като общонародна партия”, без да съобрази, че времето, когато различни писачи на тази тема – ругаенето на ЗС или преиначаване на историята му, са завоювали научни звания… вече е отминало.
Ако той що-годе бе запознат с историята на БЗНС, беше длъжен да знае, че позицията на БЗНС като защитник на общонародните интереси не е модернизъм или „хемелионство”. Още в зората на земеделското сдружаване, без да навлизам в подробности, бих препоръчал на автора да се запознае с писаното във в. „Справедливост”, бр. 29 от 1901 г., по този въпрос (ако му е известно съществуването на този вестник през периода 1899-1902 год.): „ІІІ Земеделски събор реши – ЗС няма за цел да дели селяните от гражданите, или да взема вилата от врата на едно съсловие, че да я слага на друго, А Е ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО РАТУВА НЕ САМО ДА ЗАЩИТАВА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ, НО И ЗА ОБЩОНАРОДНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ПРИЕ ДА СЕ НАРИЧА ВЗНС.” Авторът на тази оценка е видният старозагорски политически деятел – основател и идеолог на БЗНС ДИМИТЪР ДРАГИЕВ.
Недоумение буди „недоумението” на агронома-журналист, или журналиста-агроном, който с учудваща наивност пита защо БЗНС поставя на първо място в предизборната си платформа екологията или защо е „за модерно интензивно, без непривлекателен тежък ръчен труд земеделие”?
Даже и на агрономи като автора трябва да е известно, че проблемите на българското село, проблемите на българската земя и селското стопанство са неразривно свързани с въпросите на екологията – за чистотата на земята, въздуха и водата. И ако не БЗНС, кой?
Твърде несериозно звучи, в края на ХХ век, когато в света (да го кажем с речника, който авторът вероятно дълго е изучавал и ползувал в практиката си – „на гнилия капитализъм”) сме свидетели на постиженията на модерното и интензивно земеделие, да се пледира против правото на БЗНС да се съобразява със своя „златен век”… Най-меко казано, отрицанието на такова земеделие е било и е и днес ретроградство, а българското селско стопанство е твърде много „задължено” на агрономи от школата на автора за незавидното си днешно положение. Твърде малко от този ризултат може да се приеме като „принос” и съпричастност на БЗНС за него. Не е зле да припомня на автора думите на Никола Петков във Великото Народно събрание през 1946 година, когато подобни обвинения против БЗНС за съпричастие в някои мероприятия на правителството преди съюзът да излезе в опозиция се изказват: „Питайте по въпроса бай Добри Терпешев?” Та и тук, ако авторът държи да знае чия е вината, следва да се огледа и попита архитектите на априлската линия, за да прецени каква е вината на БЗНС.
Накрая – не ми е известно за кого от „двамата, които се карат”, е загрижен авторът, но БЗНС отстоява, за разлика от някои други, свои позиции, които с чест е отстоявал, когато това е било възможно, със средства на политическата борба, с които борави, и писания от рода на „Когато двама се карат…” не ще заблудят никого. Макар и днес разединен организационно, БЗНС утре, в името на отричаната от агронома-журналист политика и програма, единен и сплотен, ще даде своя принос в изграждането на нова, народновластническа България, в името на която е дал скъпи жертви в продължение на 67 години – периода след 9.06.1923 година – от Стамболийски до Никола Дим. Петков и другарите им. Затова и БЗНС не счита за необходима да сменя името си, с което някои свързват своето „преустройство”.
Кольо КЪНЧЕВ
