След тежко боледуване този свят напусна историкът акад. Констатин Косев, съобщиха негови близки.
Акад. Косев е един от най-големите български учени. Роден е на 15 август 1937 г. в Дупница. Син е на историка Димитър Косев. През 1960 г. завършва Софийския университет със специалност „История“. Работил е като докторант в Института по история при БАН. През 1965 г. защитава научната степен „кандидат на историческите науки“ с дисертация на тема „Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те год. на ХІХ в.“ с научен ръководител проф. Ал. Бурмов.
В периода 1966 – 1967 г. специализира в Мюнхен и Бон.
Между 1973 и 1978 г. е заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН.
В периода 1974 – 1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския държавен университет (София).
През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. – и професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН.
През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет.
Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990 – 91 г. От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет, а от 2003 г. е академик. Между 1996 и 2007 г. е заместник-председател на БАН.
Акад. Косев е автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението (1877 – 78 г.)
Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос и конкретно ролята на Ото фон Бисмарк за разпалването на Източната криза (1875 – 78 г.) и косвено неговата роля за Българското освобождение, както и ролята на „железния канцлер“ по време на Берлинския конгрес (13.06 – 13.07.1878 г.).
В своите трудове той детайлно изяснява сложните взаимоотношения между Русия, Германия и Австро-Унгария и тяхното отражение върху хода на Източната криза.
Почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Поклон!
