Евгений Евтушенко искал да бъде погребан в руското писателско селище Переделкино в Подмосковието, до Борис Пастернак. Това съобщи генералният продуцент на фестивала, който трябваше да се състои в Москва по повод юбилея на на великия поет.
На 31 март поетът беше приет в болница в много тежко състояние. Съпругата му отказа да съобщи детайли. Продуцентът на фестивала твърди, че жената на поета – Мария, ги свързала по телефона. „Моля да предадете моята молба за погребението ми в Русия, в Переделкино недалеч от гроба на Пастернак“, помолил Евтушенко.
Евтушенко е роден на 18 юли 1932 г. Първото си стихотворение той публикува в 1949 г. Три години по-късно излиза първата му книга. Тогава става и най-младият член на Съюза на писателите на СССР. От 1991 г. той живееше в САЩ. Първият сборник стихове на Евтушенко е публикуван през 1952 г., когато той става най-младият член на Съюза на писателите на Съветския съюз. През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда по литература. Автор е на над 150 книги, преведени на много чужди езици, отбелязва ТАСС.
***
Аз във двайсет и първия век,
като в Двайстия, пак ще съм нужен;
не раздран на цитати послушни,
а разхвърлян по люлки въздушни,
излетели с възторжен ек.
Век, без грубости опитомен,
залюлявам те аз до небето —
също както засилвам хлапето
сополиво, с очи като мен.
Аз във Двайсет и Първи Век
ще прекрача, уви, не невръстен,
но и не като старче небръснато,
като злобно мърморещ човек.
Ще достигна, изпънал снага
синевата ти изумена,
като клонка на суха леска,
но останала все тъй зелена.
С лакти път ще проправя до теб,
като на първенство с куп Пелета,
в твоя свят, съграден от мелета —
безпаспортен, безвластен, безхлеб.
Стигнал в Двайсет и Първи — встрани
ще съгледам и вас, несравними
с никой нявгашни мои любими,
достолепни и на старини.
Там са братята ми по перо,
като в топла читалня изкусно —
не по рафтове, а по устни
подредени — с любов, с добро.
Двайсти век бе затънал в кръв,
но познаваше букви и ноти.
Ако случи се, Двайсет и Първи,
да разлистваш ти само банкноти?
Ако случи се да си замесен
от безлюбие и безстрастие,
усмъртяващо скучното щастие
ако всички несрети замести?
Ако фукльо си ти, нахал,
и за нас, дето пуснахме смели
твоя дух от бутилката — вял
се разсейваш и зъб не обелиш?
Ще извикам: така не бива!
Ще пристигна като на нива,
дето камъни съм орал.
В тебе, слово на новия ден,
в изкласилото многогласие
ще нагазя — и клас до клас ще е
там полегнал в поклон пред мен.
Превод Надя Попова
