Те са Симеон Ненков, Славея Костадинова, Никола Станчев, Станислав Асенов, Константин Стоичков. Симеон е от пещерен клуб „Под ръбъ“, останалите са от „Хеликтит“. Наскоро петимата направиха откритието на годината в областта на спелеологията в България – нови части на пещерата Зиданка.
Входът ѝ се намира на 15 метра от входа на една от най-известните и посещавани от туристи пещери – Темната дупка в Искърското дефиле на Стара планина край гара Лакатник. Дори името ѝ – Зиданка, се знае от малцина от туристите.
Малка, прашна, скучна, с нищо незабележителна, Зиданка десетилетия наред не представлява интерес дори за спелеолози и пещерняци на фона на съседната Темна дупка, в която постоянно биват откривани нови проходи и части. Зиданка е дълга около 370 м и завършва със срутище, входът ѝ е известен в средите като „кенефа на Темната дупка“ – буквално за това го ползват туристите.
Преди дни обаче петимата ентусиасти проникват, къде с късмет, къде абсолютно закономерно, в подозирано съществуващи, но неподозирано красиви части на Зиданка.
Да, на всички е известно, че балканът на село Лакатник е надупчен от пещери заради многото подземна вода, която се излива в ниско разположения карстов извор Житолюб или направо в река Искър. За геолози и спелеолози е пределно ясно и, че всички подземни кухини и галерии в района са свързани в огромна пещерна система.
В началото на годината групата ентусиасти от пещерен клуб „Хеликтит“ се захващат и да го докажат. След десетина посещения и над сто часа усилена работа успяват да разчистят стотиците тонове скална маса, които задънват Зиданка.
Славея нарича мястото, където са копаели, „безнадеждно“. „Единственият ден, в който си казах „ще отида да помогна на момчетата да работят в пещерата“, взеха, че се отвориха нови части“, каза тя.
„Цял ден си мислих, че извършвам първа категория труд за без пари и че съм много глупава заради това. Докато не се отвориха новите части“, добави тя.
Малко по малко пропълзяват още 80 метра навътре – не без чистене на купища кал, разширяване на тесни проходи и отстраняване на опасни късове скала. И не без робота, който изобретява Станислав и който им спестява много безрезултатно разчистване. Наричат го „селфи стик“, но представлява сложен уред.
„Седемметрова рейка, на върха на която е монтирана глава. Тя може да се върти във всички посоки, на нея има камера с висока резолюция, мощен прожектор и няколко вида сензори, включително лазерен и ултразвуков, за измерване на разстояние“, обясни Станислав.
„По картировка знаехме, че след определени метри ще стигне до определено място на Темната дупка, до което подготвени хора могат да стигнат за около 2 часа от входа ѝ“, каза Константин пред Свободна Европа.
Зиданка и Темната дупка са част от голяма пещерна система и едно срутване ги дели. Петимата изследователи стигат до задънване, от което, изглежда, в никоя посока няма път до Темната, макар че по права линия тя е на едва 8 метра разстояние.
Забелязват цепнатина в тавана. Симеон успява да се изкачи до нея – 4-5 метра са дотам по скалите. Цепнатината води до задънена теснина, на която той се задържа за миг, преди да се върне при останалите.
„Усетих леко течение, което е сигурен знак, че има още разширение. Проверих с дъха си – излизаше въздух отнякъде“.
Пропълзява максимално навътре в тясната ниша и тогава над главата си вижда малко разширение, през което може да се провре. Така, само след още няколко метра пред очите му зейва черното пространство на новата зала.
„Очаквах да видя същото като досега – кал, камъни, тесни провирания, но се отвори тотална изненада“, каза Симеон.
Залата е бяла и огромна – дълга 72, широка 17, висока 15 метра. И красива, необичайно красива. Особено за района, в който се намира, тя няма аналог. Славея я определи като „сюрреалистична“. За разлика от останалите пещери в района на Лакатник, новата зала на Зиданка изобилства от всевъзможни вторични пещерни образувания като сталактити, сталагмити, драперии, кристали.
Целият ѝ под е осеян от малки и големи синтрови (калцитни) езера. От тавана ѝ тече водопад, прави изключително красиво бяло образувание (огромен сталагмит) и протича в непроходими части на пещерата.
Годината още не е свършила, но със сигурно можем да наречем новите части на Зиданка „откритието на годината“, каза пред Свободна Европа Алексей Жалов от управителния съвет на Българското пещерно дружество. Той е основател на Балканския спелеоложки съюз и дългогодишен секретар на Българската федерация по спелеология. Нови чести на пещери се откриват постоянно, но по думите му през последната година не е правено толкова значимо откритие.
„За мен най-важното е, че откритието е плод на систематичния подход, методичните усилия и упоритостта на откривателите“, каза той.
„Чувството да проникнеш там, където никога човешки крак не е стъпвал, е несравнимо с нищо друго. Като изключим всички други усещания, които човечеството познава. Може би само космонавтите могат да го изживеят в днешно време“, каза Симеон.
Той кръщава залата „Косьо Касабов„, на покойния уважаван пещерняк и инструктор по пещерно дело.
Сега основният проблем е откритието да се опази от изцапване и повреждане. Лошото е, че в залата се влиза през дълбока лепкава кал, а следват крехки снежно бели образувания, които лесно могат да се замърсят или повредят, ако стъпиш с кален ботуш върху тях. Друг проблем е, че пещерата е леснодостъпна, т.е. и хора с не голям опит реално могат да достигнат дотам.
„При липсата на законова защита на пещерите сами трябва да си ги опазим“, каза Константин.
„Молим всички, които посещават залата, да следват само утъпкания път, предварително да почистят обувките си от кал и да положат усилия да запазим залата красива“, пишат от „Хеликтит“ в дневниците на клуба, в които е описано откритието ден по ден.
Новата цел на пещерняците е да открият начин да свържат Зиданка с Темната дупка.
Иначе Славея е студентка по аграрни биотехнологии в Биологическия факултет на Софийския университет, Константин работи във фирма за строителен надзор, Симеон е учител по география, Станислав се занимава с роботика и изкуствен интелект, а Никола е биолог, зоолог.
Пещернячеството за тях е забавление и любопитство, дори когато вършат работа за целите на някакви изследователски и научни проекти.
Или, както казва Славея, „Спелеологията никога няма да бъде просто хоби.“
