ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 35, 1991 г.
ОТНОСИТЕЛНИТЕ СТОЙНОСТИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Линкълн определя демокрацията като власт от народа, чрез народа и за народа. такъв е и общочовешкият, най-широкият смисъл на понятието ни за демокрация, За жалост, не е съдено на нашето поколение да изпита тази благодат. На Запад демокрацията е непрекъснато приспособяване между политическата и икономическата власт. А те са различни по природа. Политическата власт е изборна и върху нейните решения влияе гласоподавателят. А властелините в икономиката управляват по „божия милост“. самозвани или наследствени, в обществената система те представляват своего рода монархическа твърдина. Независимо от това демокрацията днес и у нас в измъчена, обрулена и изнемощяла България започва да придобива реалност. Но тя взе и някои форми, които по своята същност са както демократични, така и антидемократични. Ние присъствахме на триумфа на хипердемокрацията, когато масите действаха непосредствено, пренебрегвайки закона и налагайки на цялото общество своята воля и своите вкусове. получи се така, че днес немалко хора и партии със своите конкретни действия, в които доминират исканията и претенциите за незабавност на решенията, всъщност правят точно обратното, от което се нуждае демократичното общество. А свободата означава нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават. За да се стигне до деня (който със сигурност няма да близък), в който демокрацията ще стане функция на благосъстоянието на обществото, а не на бедността. Тръгнали сме към демократично общество, защото няма друго, по-достойно бъдеще за една страна с толкова богата история като нашата. Ние винаги искаме две неща от живота – най-доброто и най-евтиното. Но демократичната система е най-скъпата система за управление и за да бъде ефективна, изисква най-висока компетентност и политическа зрелост. Приближавайки се към тези изисквания, ние ще се придвижваме дълго и не без болка, защото ще трябва де справяме с рецидивите от миналото, които често ще поставят зародилата се демокрация под въпрос. Демокрацията не е статична, а непрекъснато развиваща се политическа система. Чърчил беше казал, че демокрацията е лоша система, но факт е, че другите са по-лоши от нея. За нас е много важно да разберем, че след падането на тоталитарната система, демокрацията не може да се роди изведнъж като с „магическа пръчка“, защото пътят към нея върви ръка за ръка с една много по-сериозна криза – икономическата и политическата. За съжаление много малко хора разбират, че това е неизбежно. В този смисъл опитът на други страни показва, че развитието на демокрацията не е праволинеен процес, а по-скоро прилича на спирала с възходи и падове. така че всяка страна трябва да намери свое място по този път – ресурси, институции, народопсихология, исторически даденост. Но в същото време съществуват някои универсални аспекти и те най-вече са в политическия живот. Многопартийността не е толкова признак на някаква общочовешка демокрация, колкото признак за това, че партиите като елемент на политическата система са второстепенни явления. Защото демокрацията не е просто многообразие на възгледи, не е сцена, където се представя всяко мнение, демокрацията е система на управление. Целта й е да осигури поддръжката на народа за тези, които управляват, и трябва да дава възможност да се управлява. Въпреки буквалното значение на думата, демокрацията не е „управление на народа“, такова нещо просто не съществува. Демокрацията с правителството, избирано от народа, а ако трябва – и сваляно от народа, освен това демокрацията е и правителство със свой собствен курс. Дотолкова, доколкото обществото се управлява от обективни закони. И определящи в крайна сметка се оказват производствените отношения. Впрочем, да обяснява това Маркс посвети целия си живот. Разпространението на демокрацията обаче никога не е обхващало всички. Най-важните решения се вземат без реалното участие на гражданите и това положение в повечето случаи продължава и до днес. Съществува граница пред броя на хората, които в дадения момент участват във вземането на решения в обществото, т.е. има граници за демократичното участие. Дори частичната демокрация или полудемокрация започват тогава, когато настъпва увеличаване на обема обществени решения, или включването на повече хора в процеса на вземането на решенията. „Дотогава, докато хората продължават да бъдат хора – каза Хавел в речта си пред американския Конгрес, – демокрацията в пълния смисъл на думата никога няма да бъде нещо повече от един идеал. Към нея ще се подхожда, както се подхожда към хоризонта, по начини, които могат да бъдат по-добри или по-лоши, но тя няма никога да бъде напълно постигната.“ Демокрацията днес и у нас не предполага благоденствие, социална справедливост и „равенство на всички хора“. Тя предполага гласност, разкрепостяване на творческите и духовните качества и потребностите у хората. Тя ще позволи на умните и предприемчивите да просперират. В борбата за живот и съществуване ще издържи само този, който е по-жизнен, по-способен и с това по-силен. Почти както е в природата.
Стефан КАЦАРОВ
