Снимка: Bloomberg |
Миналата седмица изпрати три важни послания за икономиката на САЩ, пазарите и Федералния резерв.
Първо, инфлацията става все по-здраво закрепена в икономиката по начин, с който регулаторите се чувстват много неудобно. Второ, повече инвеститори и потребители гледат на темпото на повишаване на цените – и на потенциалния отговор на Федералния резерв – като ускоряващи икономическия спад. Трето, въпреки че колективната мъдрост на пазарите сочи, че инвеститорите са сигурни докъде ще стигнат растежът и инфлацията, пътят към това място изглежда много по-тревожен, пише Лиза Абрамович за Bloomberg.
Така че, макар правителството да каза в четвъртък, че неговият индекс на потребителските цени (CPI) се е повишил със 7,5% през януари на годишна база, което е най-голямото увеличение от 1982 г., все още изглежда има огромно разделение между тези, които вярват, че инфлацията е вкоренена и тези, които смятат, че тя ще се окажат преходна, дори и да не искат да използват тази думата.
Президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард изглежда застана на страната на вкоренената инфлация, като каза, че подкрепя повишаването на основната лихва на централната банка – в момента 0,25% – с 1 процентен пункт до юли. Пазарните очаквания за увеличение на лихвения процент с 0,50 пункта на следващото заседание на Фед в средата на 16 март нараснаха до вероятност от 90% от незначителна такава само преди няколко седмици.
Въпреки че доходността по облигациите се покачи, начинът, по който го направи изглежда подкрепя преходната инфлация, дори само защото икономиката се насочва към драматично забавяне. По-конкретно, разликата между краткосрочната и дългосрочната доходност, по-известна като крива на доходността и традиционен индикатор за задаващи се икономически затруднения, се сви драстично. Разликата между доходността на 2- и 10-годишните ДЦК се сви до по-малко от 0,44 пункта, най-малкото от август 2020 г. Също така, дългосрочните инфлационни очаквания спаднаха, като петгодишният форуърден лихвен процент се понижи до 2,1 % от 2,4% през октомври.
Може би по-важното е, че индексът на потребителските настроения на Мичиганския университет за февруари спадна значително повече от прогнозата, достигайки до най-ниското си ниво от 2011 г. Проучването показа, че потребителите очакват инфлацията да бъде средно 5% през следващата година (най-високото ниво от 2008 г.), спрямо 4,9% миналия месец, но те оставиха виждането си за дългосрочната инфлация непроменено на по-умереното ниво от 3,1%.
Краткосрочната перспектива за увеличение на цените накара 26% от анкетираните потребители да кажат, че очакват финансовите им перспективи да се влошат, което е най-високият дял от 1980 г. В края на краищата скорошните увеличения на възнагражденията не успяха да компенсират инфлацията, което означава, че т.нар. реални заплати намаляват. Всъщност докладът за индекса на потребителските цени показа, че средните реални седмични заплати са спаднали с 3,1% през януари спрямо година по-рано, най-много от 2007 г. Това ще направи много американци по-малко склонни да продължат да купуват със същото темпо предвид по-висока цена на стоките.
Забележително е също, че държавните облигации все още служеха като убежище за инвеститорите в петък, когато нараснаха опасенията, че руска инвазия в Украйна може да се случи до дни. Доходността по 10-годишните облигации спадна под нивото, на което приключиха търговията в сряда, ден преди тя да се покачи след отчета за индекса на потребителските цени. Въпреки че инвеститорите изглеждат притеснени от това, че инфлацията се изплъзва от контрола Фед, те не са достатъчно разтревожени, за да не вярват вече в кредитоспособността на най-голямата икономика в света във време на проблеми.
Много влиятелни инвеститори и икономисти смятат, че се намираме в период на по-вкоренена инфлация, но пазарът продължава да вижда много по-бавен икономически растеж напред. Намираме се в безпрецедентни икономически времена и никой не може да знае със сигурност какво ни предстои, но сигналът от колективната гледна точка на пазарите е ясен: ние се насочваме към същото място, на което бяхме преди пандемията. Пътят до там обаче стана много по-каменист.
