Преди 20 г. Борис Елцин беше преизбран за президент на Русия. За да предотврати победа на комунистите, той сключи неприличен съюз с олигарсите. И така бяха положени основите на „модела Путин“, твърди германски експерт.
На 3 юли 1996 години Борис Елцин спечели втория тур на президентските избори с близо 54 процента от гласовете и беше преизбран за президент на Русия. Преди това той беше президент на РСФСР в състава на Съветския съюз и след разпадането му беше избран за първия президент на Русия. На този балотаж Елцин получи преднина от цели 13 процента пред съперника си от Комунистическата партия Генадий Зюганов, което изобщо не се очертаваше малко преди гласуването. Но междувременно се беше случило нещо, последиците от което са видни до днес в страната.
Главният редактор на списание „Източна Европа“ Манфред Запер е убеден, че през 1996 г. политиката и олигарсите са сключили пакт и така са предопределили посоката на развитие на страната за години напред. По думите му, това е усложнило неимоверно много отношенията между политиката и медиите, защото плурализмът в Русия тогава се е свеждал единствено до това, че различни олигарси контролират различни медии. „И днес не е по-различно – отделните телевизионни канали говорят сякаш с един глас, липсват различни мнения“, казва Запер за ДВ.
Когато икономиката не работи
Манфред Запер
Средата на 1990-те години са време на бурни промени в Русия: приета е нова конституция; въведена е пазарната икономика; обръща се внимание на човешките права. В същото време много руснаци остават без работа, а девалвацията на рублата и хиперинфлацията застрашават физическото оцеляване на хората.
„Радикалните реформи в икономиката и политиката изглеждаха добре на хартия, но не дадоха бързи икономически резултати“, казва Герхард Симон от университета в Кьолн. В резултат на това имиджът на Елцин се срина и хората спряха да му вярват. От цялата ситуация спечели Генадий Зюганов с неговата анти-реформаторска програма.
Олигарсите подкрепят Елцин
В тези смутни времена в Русия някои хора успяха да натрупат големи богатства – тъй наречените новобогаташи, или олигарси. Силното им икономическо влияние постепенно се трансформира и в политическо. Те са си давали сметка, че съществува опасност от връщане на старите комунистически порядки, което би им отнело всичко, което имат. Затова собствениците на големите медии в Русия тогава решиха да подемат кампания в подкрепа на Елцин.
Гема Пьорцген от „Репортери без граници“ казва, че навремето хората се опасявали от още по-голямо ограничаване на свободите. „Те искаха да предотвратят завръщането на комунизма. Изобщо нямаше никаква дискусия за свободата на пресата, каквато при Елцин съществуваше, и която беше силно ограничена с идването на Путин на власт“, казва тя за ДВ. Много журналисти тогава наистина са съзирали опасноста от връщането на комунистите на власт. „Ролите бяха разменени – много журналисти застанаха срещу комунистите (и на страната на Елцин), като същевременно изоставиха основното си журналистическо призвание да бъдат неутрални в информациите си“, казва Пьорцген.
Гема Пьорцген
„Елцин беше по-малкото зло от Зюганов, а към днешна дата е по-малкото зло от Путин“, казва Герхард Симон и припомня, че Елцин не е посегнал на свободата на пресата. Елцин може да бъде критикуван за много други неща, но само не и че е целял да унищожи опозицията, добавя експертът.
В мъртвата хватка на олигарсите
Пактът с олигарсите осигури преизбирането на Борис Елцин и комунистите започнаха постепенно да губят влияние. Но веднъж попаднал в мъртвата политическа хватка на олигарсите, той се отказа от любимеца си Борис Немцов и през август 1999 година посочи за свой наследник довереника на олигарха Борис Березовский – Владимир Путин.
Путин обаче не продължи реформите, започнати от Елцин. Той изтласка олигарсите от политиката и ги подмени със свои приятели. При неговото управление Русия ставаше все по-авторитарна и нелиберална. Но посоката за това развитие е зададена още на президентските избори през 1996 година когато Елцин сключи своя пакт с руските олигарси. „Факт е, че никой в Русия тогава нямаше идея как да бъде реформирана тази мултинационална империя, която беше силно милитаризирана. Нито през 1990-те години, а още по-малко през 1996 година“, уверява Манфред Запер.
