Предстоятелят на Българската православна църква (БПЦ) и митрополит на Софийската епархия патриарх Неофит почина в сряда вечерта. За това съобщи Светият синод на БПЦ в социалните мрежи и сайта на институцията.
Новината идва няколко месеца след като през ноември 2023 г. патриарх Неофит беше настанен във Военномедицинската академия в София с белодробно заболяване.
В съобщението за смъртта на патриарх Неофит, който оглавява Българската православна църква от 2013 г. насам, Светият синод призова вярващите да отправят молитва към Бог „да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство“.
„Той не беше властолюбив човек. Той отива при истинския властител, при своя властител“, каза пред БНТ богословът проф. Калин Янакиев.
Съболезнования изразиха политически лидери, сред които президентът Румен Радев, премиерът в оставка Николай Денков и вицепремиерката в оставка Мария Габриел.
Реакции имаше и от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков, съпредседателят на ДПС Делян Пеевски и председателката на БСП Корнелия Нинова.
Кой е патриарх Неофит
Светското име на патриарх Неофит е Симеон Димитров. Той е роден на 15 октомври 1945 г. в София, в работническо семейство. Учи в Софийската духовна семинария, а впоследствие става студент в Духовната академия в София. Специализира и в Москва. Замонашва се в Троянския манастир през 1975 г. и приема името Неофит.
През 1989 г. става ректор на Духовната академия, а през 1991 и 1992 г. – пръв декан на Богословския факултет на Софийския университет, възстановен по същото време. По-късно Неофит е и главен секретар на Светия синод.
През 1994 г. Неофит е избран за Доростолски и Червенски митрополит. От 2001 г., след разделяне на епархиите, той става митрополит на Русенската епархия.
Неофит е избран за български патриарх на 24 февруари 2013 г., по време на Патриаршеския избирателен църковен събор в София.
Няколко месеца преди това умира предишният предстоятел на БПЦ – Максим, който оглавяваше църквата в продължение на 42 години.
„Първата задача на църквата е да работим заедно. Нека всички българи бъдат честити и със стремеж в сърцата да работим за доброто на България“, казва патриарх Неофит след интронизацията си.
Връзка с Държавна сигурност
Според регистъра на сътрудниците на репресивния апарат на българския комунистически режим Държавна сигурност (ДС), през 1983 г. Неофит е вербуван под псевдоним „Симеонов“. Свързан е с шесто управление на ДС, което се занимава с „борба с идеологическата диверсия“.
През същата година той пътува до САЩ за Световния съвет на църквите.
„Демонстрира безпределна вярност и любов към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква“, пише в характеристиката на Неофит.
В досието му е записано, че той ще „се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние“. Към днешна дата не са намерени документи, които уличават Неофит в доносничество.
След като през 2012 г. става ясно, че Неофит е бил свързан с ДС, той казва: „Не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого, а просто съм изпълнил нещо, което в онова време е било изискване, когато е трябвало да се пътува извън страната. Това е било желание на Държавна сигурност и затова съм спокоен и чист пред съвестта си, че не служа в църквата като предател.“
„От мен се искаше информация за българите в чужбина и какви са отношенията, настроенията на тамошните християни към Българската православна църква и изобщо към България“, добавя Неофит.
Освен Неофит, още 10 от 14-те митрополити в Светия синод през 2012 г. са обявени като агенти или сътрудници на ДС.
Неофит за Украйна и руската църква
В посланието си за Богоявление на 6 януари тази година патриарх Неофит за пръв път осъди продължаващата от 2 години насам инвазия на Русия в Украйна.
Той заяви, че „унищожителната война против братска Украйна“ е припомнила „важността на армията за всеки народ и държава“. Но „Господ Бог и Светата Църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и държава в международно признатите ѝ териториални граници“, гласи още посланието.
Това беше изтълкувано като възможна промяна в позицията на българската патриаршия, която дотогава говореше по-предпазливо за руското нахлуване в Украйна.
По-рано патриарх Неофит взе отношение и в друго събитие, свързано с Русия. През септември 2023 г. руската църква в София прекрати богослуженията си и затвори, след като свещениците в църквата, включително предстоятелят ѝ архимандрит Васиан, бяха изгонени от България по обвинения, че заплашват националната сигурност.
В отговор патриарх Неофит лично назначи български свещеници в руската църква и призова посолството на Русия да отвори храма. Отварянето му не беше в компетенциите на Светия синод. Разследване на Свободна Европа показа, че руската църква и земята под нея принадлежат на руското посолство.
Какво следва за Българската православна църква
Функциите на Неофит през последните месеци изпълняваше Великотърновският митрополит Григорий.
Съгласно устава на БПЦ, до седмица след смъртта на патриарха трябва да бъде избран наместник-председател на Светия синод. След това може да започне организацията по избирането на нов патриарх. Изборът трябва да се проведе до 4 месеца след кончината – т.е., до юли тази година Българската православна църква трябва да има нов патриарх.
На тази позиция трябва да бъде човек на поне 50-годишна възраст, който е действащ митрополит и е управлявал епархия в продължение на поне 5 години. От него се очаква да има „правилни мисли върху православната вяра“ и да спазва точно църковния ред.
Смъртта на Неофит обаче идва в момент на разделение в църквата заради избора на нов Сливенски митрополит. Възможно е това разделение да повлияе и върху процедурата по избор на нов патриарх.
В четвъртък сутрин Светият синод се събира на извънредно заседание, за да обсъди и обяви действията си след смъртта на патриарха.
