Перперикон – античен и средновековен град

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 725

На 20 км. североизточно от Кърджали величествено се издига хълмът Перперикон, обожествен от хората още през каменномедната епоха (кр. V – нач. IV хил. пр. Хр.). В къснобронзовата и ранножелязната епоха Перперикон е вече внушителен култов център. В скалите са изсечени стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Забележителен е врязаният в скалния масив дворец, дълъг 80 м и широк 30 м. Той представлява сложен архитектурен комплекс от стълбища, коридори и зали. В средата се намира тронната зала с останки от каменен трон. Внушителните размери на двореца, особеното му устройство, както и други уникални находки дават основание на изследователите да смятат, че това е прорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис – място, което с години учените търсят на различни места в Родопите.

Според легендите в него живеела прорицателка, която при посрещането на Александър Македонски му предсказва, че ще създаде огромна империя. Точно такова пророчество за своя син получава няколко столетия по-късно римският император Октавиан Август.

През римската и византийската епоха Перперикон е административен, от IV в. и епископски център на този район от Източните Родопи. За крепостта през XIII-XIV в. споменават Георги Акрополит и Йоан Кантакузин. През Средновековието най-често Перперикон е във византийски ръце, но околното население е българско. Понастоящем този античен и средновековен град крепост е сред най-посещаваните туристически обекти от българи и чужденци.