Посланията от „Дондуков“ 2 вдигат напрежението между партиите, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Петко Петков
-
Бойко Борисов действа разумно, беше диалогичен
- БСП изглежда объркана и без реална посока
- Политическите формации стават все по-архаични и скърцащи
- Нужна е коалиционна култура и зачитане на вота на избирателите
- В САЩ през следващите 10 години ще доминира Републиканската партия
– Г-н Петков какво ще е развитието на политическата сцена след поредния седми опит за избор на председател на 51-то Народно събрание?
– Тази объркана политическа ситуация има два хоризонта на развитие. Единият е да се групира мнозинство около една от първите две формации ГЕРБ и ПП- ДБ. При единият вариант ГЕРБ може да е основният притеглящ обект, а около него да се съберат ПП-ДБ и една или две по- малки партии. Другият вариант е да се формира мнозинство около ПП-ДБ, „Възраждане“ и всички останали участници с изключение на ГЕРБ и ДПС-Ново начало. По поведението на участниците в 51 парламент обаче, не се вижда как може да се споразумеят, дори за малки неща, какво остава за коалиционно управление, което е необходимо за да се управлява.
Вторият хоризонт, разбира се, е предсрочни избори, които при липсата на диалог между депутатите, изглежда все по-вероятен.
– Парламентарните групи вече са обявили съставите и председателите си в деловодството на Народното събрание. Ще започнат консултации и връчване на мандати за кабинет. Мислите ли, че това ще се случи веднага или президентът Румен Радев ще тупа топката до произнасяне на КС по т. нар. „домова книга“, което се очаква да е в средата на януари?
– Това, че парламентарните групи обявиха съставите си в НС, е добра новина. По този начин може да се излезе с някакъв вариант от абсурдната ситуация, от която не намират изход депутатите. По този начин президентът ще може да започне консултации с парламентарните групи и след това да се премине към връчване на първия проучвателен мандат на ГЕРБ. Какви ще са действията на президента не мога да прогнозирам. Той може да изчака малко, за да види дали има реална енергия за съставяне на правителство от партиите, но след това не бива да бави процедурата. Дали и кога ще се произнесе КС, не е от значение за процедурата. Такова поведение би се тълкувало като превишаване на правомощия.
– Слави Василев от екипа на държавния глава през седмицата предупреди от ефира на БНТ, че ходовете на Радев ще са неочаквани за повечето от парламентарните партии. Какво би могъл да направи президентът?
– Неприятното във въпросното изказване е, че то показва, че президентът се държи като участник в политическата надпревара, а не като такъв за какъвто са го избрали българските граждани. Ако иска да участва в политическата борба, той трябва да напусне поста си, да създаде партия и да се яви на избори. Такъв е редът. Ако е искал да го направи, според мен до сега щеше да го е направил. В политиката се иска смелост и трезва преценка на ситуацията. С очаквания, популизъм и хипотетични послания не се стига особено далеч в политическия хоризонт. В момента тези послания единствено вдигат напрежението сред партиите и това им пречи да водят диалог.
– Бойко Борисов вече обяви, че ще върне първия мандат. От ПП-ДБ се надяват да бъдат попълнени длъжностите като омбудсман например, който може да стане служебен премиер. В същото време акад. Николай Денков заявява, че имат подготвени лица за министър-председател, но не назовава имена. Всъщност, тази коалиция е пред разпад. Но ще я спаси ли и как апетитът за власт?
– Г-н Борисов с този ход затваря процеса по преговорния процес с ПП-ДБ. Той действа разумно като първо предложи свои кандидати за премиер и председател на НС. След това обяви възможност за отстъпки за председателското място. Тоест, той беше диалогичен и активен в този процес. От ПП- ДБ обаче, не разгадаха правилно този ход и продължиха да настояват за общи неща, които нямат политическа стойност, но имат за цел да откажат ГЕРБ от разговори. Това и постигнаха накрая. С поведението си ПП- ДБ гарантират колкото и да е абсурдно, че няма да могат да се попълнят длъжности като омбудсман, например. Иначе поведението на ДБ и негласуването с ПП е симптом на бъдеща евентуална раздяла на тази коалиция.
– Коалиция „Москва“. Така лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, а след това и заместникът му Станислав Анастасов нарекоха съглашателството между ПП-ДБ, ИТН и „Възраждане“ за избор на Силви Кирилов за парламентарен председател. Доколко са прави?
– Тези думи поставиха под още по-голямо напрежение коалицията ПП-ДБ. Защото, каквото и да кажем, нежеланието на тази парламентарна група да работи с ГЕРБ и ДПС-Ново начало, автоматично я групира в другата конфигурация – на „Възраждане“, ИТН, БСП, МЕЧ и АПС. Коалицията не вижда изход от този капан към момента. Но тя сама се вкара в него поради желанието да се хареса на твърдия си електорат.
– В политическите среди се говори, че битката на ПП-ДБ е Бойко Рашков отново да стане вътрешен министър в евентуален кабинет „Кирилов“. Помним неговото скорошно пребиваване във властта. Доколко г-н Рашков би действал реваншистки и това няма ли да доведе до голямо напрежение в системата на МВР?
– Не виждам как г-н Рашков би бил избран за вътрешен министър, след като в парламента няма енергия да се започне с избора на председател на НС.
– И Кирил Петков, и представители на ДБ непрекъснато повтарят лозунга: „Да спрем избора на Сарафов за главен прокурор“. Защо? От страх от преследване на далаверите им, за които обществото узна, или говорейки за независима правосъдна система, те действат задкулисно, за да инсталират свой човек на върха?
– Те правят недопустим опит да превърнат независимата съдебна власт в предмет на партийна и политическа сделка. С поведението си обаче, те по-скоро предзвикват естествен защитен рефлекс във ВСС, които ще се стремят да пазят независимостта на съдебната власт от такива политически сделки и натиск. След като ПП-ДБ претърпяха пълен крах с т.нар. съдебна реформа, те се опитват да бламират и работата на ВСС с политически средства. Според водещите конституционалисти това е опит за политизация на съдебната власт в полза на частни интереси и няма как да се случи по конституционосъобразен път.
– Какво очаквате, че ще е поведението на БСП преди конгреса на партията и избора на неин нов лидер?
– БСП изглежда объркана и без реална посока. В момента в Народното събрание тази партия не показва възможност да привлича привърженици. Посланията, които излизат от нейните депутати, са клиширани и лишени от фантазия. Като че ли партията изчаква своя конгрес, за да види накъде ще върви. Показателно е, че на срещата на която БСП покани партиите за да обсъдят ситуацията в НС, се явиха само две. Това показва, че и другите участници в парламента не смятат БСП за фактор настоящия момент.
– Кога ще настъпи краят на политическата криза в България?
– Краят ще настъпи тогава, когато политическите играчи променят стратегията си и започнат да чуват какво им казва с поведението си избирателят. Гласоподавателите се промениха много, начините по които да стигнеш до тях – също. Партиите ни обаче изглеждат все по архаични и скърцащи. Ако не го проумеят ще изпаднат в по-дълбока криза по естествен начин. Възможно н да се отвори място за нови субекти, но това ще е процес, който отнема време. Кризата ще бъде преодоляна и когато се възстанови политическата нормалност – коалиционна култура и зачитане на вота на избирателите.
– При следващи извънредни парламентарни избори ще има ли сериозно разместване на резултатите на партиите и коалициите и кои нови играчи очаквате, че ще имат съществено влияние?
– В такава политическа обстановка е възможно винаги по-радикалните формации да получат по голяма подкрепа. Такива като МЕЧ, „Величие“ ще се появяват все по често на политическия хоризонт. Избирателят търси различното, а понякога иска да накаже настоящите партии. Тази комбинация води до неблагоприятни резултати за системните партии почти винаги. Засега не се виждат нови играчи по терена, така, че по скоро би се запазила настоящата структура на участниците, но процентното им изражение би било друго. Някои често лансират партия около президента. Не съм сигурен обаче, че такъв субект отговаря на очакването на хората за нещо ново. Г-н Радев вече доста дълго време се опитва да участва в политическия процес, фасилитирайки различни партийни субекти.
– Ще има ли увеличение на вота към „Възраждане“?
– Това е интересен изследователски въпрос. Като, че ли партията на Костадин Костадинов достигна своя връх и започна вече да спада в процентно изражение. Това обаче може да се промени от политическата среда, която в момента изобилства от агресия и популизъм. Ръстът или спадът на тази формация може да бъде забелязан в евентуалната предизборната кампания.
– Казват, че светът се пренарежда, следвайки новия дневен ред на Доналд Тръмп. Дали е така и как новата администрация на Белия дом ще повлияе на световната дипломация?
– Това, което е сигурно, е, че в САЩ предстоят сериозни промени в администрацията и структурите на държавното управление. Доналд Тръмп получи категоричен мандат от мнозинството от американската нация да „пресуши тресавището“ във Вашингтон, както той се изразява. Интересното е, че тази негова победа в изборите на 5 ноември, за разлика от предната, е свързана и с много голямо разместване на нагласите на основните електорални блокове. Тръмп спечели младите, латиносите, има сериозен ръст при жените, но видим при афроамериканците. Мобилизира и работническата класа. Това дава основания на някои анализатори да смятат, че в САЩ започва нов политически цикъл на доминация на Републиканската партия през следващото десетилетие.
– Вижда ли се краят на войните – в Украйна и в Близкия Изток?
– Новият американски президент е известен с твърдия си подход спрямо противниците на Америка и на американските интереси. За разлика от Обама и Байдън, при които Русия си позволи военни намеси и агресии в Грузия, сега в Украйна, при Тръмп Русия не смееше така да хазяйничи. Обама осем години спираше предоставянето на въоръжния на Украйна, но Тръмп ги даде. Не друг, а Тръмп критикуваше зависимостта на Германия от руския газ и пр. Тоест, очаквам много категорични усилия на Тръмп, насочени към укротяване на агресивните прояви на автокрации в Евразия – Русия и Китай, както и още по-мощна подкрепа за Израел, съчетана с адекватна дипломация спрямо арабския свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
