Петър Волгин, БНР
Разпределението на мандатите в новото Народно събрание е такова, че, на практика, работещо правителство не може да бъде съставено.
Да, при едно голямо напъване би могла да се пръкне някаква коалицийка. Само че тя ще бъде толкова нефелна и безпринципна, че продължителността й вероятно ще бъде по-кратка, отколкото добрите чувства между Мая Манолова и Николай Хаджигенов. Ако българските политици, без значение дали са нови или стари, искат избирателите поне малко да ги уважават, са длъжни да отидат на нови избори. Тези политици, които тръгнат да правят правителство в това Народно събрание просто ще се изплюят върху всичко, което говореха в предизборната кампания.
А иначе резултатите от парламентарния вот откроиха някои твърде интересни тенденции.
Първо, видя се, че слуховете за политическата смърт на Бойко Борисов са силно преувеличени. След чекмеджетата, кюлчетата, записите, след многохилядните протести, всеки друг премиер отдавна щеше да се е преселил в политическото небитие. Борисов не просто оцеля, той спечели изборите. И обяснението с използването на административния ресурс никак не е достатъчно, защото всички партии, когато са на власт, правят същото.
Тук има нещо много по-важно. Може и да не искаме да си го признаем, но Бойко Борисов, точно както и Тодор Живков, за когото ще говорим по-късно в предаването, е физическото въплъщение на основни български черти. Тези двамата са плът от плътта на българския народ. Това е и основната причина за дългото им управление.
Високият резултат на Слави Трифонов за пореден път показа нещо, което е отдавна известно. Политиката е спектакъл. Съответно в нея успява този, който може да прави най-доброто шоу.
Безспорно Слави Трифонов е най-добрият шоумен в България през последните 30 години. Следователно е нормално да бъде и успешен политик. Има и още нещо много важно, което трябва да бъде казано тук.
В продължение на години „Шоуто на Слави“ беше буквално сатанизирано. Най-вече от страна на хора, които претендираха да са велики интелектуалци и гениални творци. Тези претенциозни лица обвиняваха Слави и екипа му в какво ли не – „чалгализирали“ нацията, „опросточавали“ я, налагали „пошъл“ вкус. Тези глупави приказки дадоха резултат. Беше наложена тезата, че всеки, който харесва Слави, е някакъв лузър. Сигурен съм, че в социологическите допитвания преди изборите много хора не са казали, че ще гласуват за „Има такъв народ“ от страх да не ги помислят за прости. На изборите обаче са дали гласовете си за Слави, изненадвайки, както социолозите, така и системните партии.
Като говорим за социологически изненади, задължително трябва да споменем и „Демократична България“, защото формацията също получи по-голяма подкрепа отколкото се очакваше. И ако коалицията заслужава поздравления за добрия изборен резултат, симпатизантите й отново се издъниха. Имам предвид реакциите им по отношение на гласуването на българите в чужбина.
Първоначално, когато започнаха да пристигат снимките от опашките пред изборните секции в другите страни, „градската десница“ изпадна в небивал възторг. За отрицателно време напълни социалните мрежи с възторжени постове от типа – „Ето кой ще ни спаси!“, „Браво на българите в чужбина!“, „Преподават ни урок по гражданско поведение!“
Обаче цялата тази безконтролна еуфория беше отрязана като с нож в момента, в който се разбра при кого е отишла по-голямата част от гласовете на чужбинските българи.
Отиде не при „Демократична България“, а при Слави Трифонов.
И „градската десница“ за секунди смени плочата. Пак наводни социалните мрежи, само че със съвсем други послания, изпълнени с обиди, сарказъм и директни хули към чужбинските българи. Така, де, не са гласували „за когото трябва“, съответно задължително е да бъдат обиждани.
Слабото представяне на БСП е другата голяма новина от тези избори. След като четири години си бил непримирима опозиция, най-логичното нещо е да спечелиш без никакъв проблем изборите. А какво се оказа на практика?
Вместо да накажат ГЕРБ, избирателите наказаха БСП. На какво се дължи това? Ако ръководството на партията намери адекватния отговор на този въпрос, БСП би могла и занапред да играе решаваща роля в българската политика.
Ако обаче партийният елит предпочете шикалкавенето, ако тръгне да търси причините за поражението навсякъде другаде, но не и в себе си, движението надолу няма да може да бъде спряно.
