Подуправителят на БНБ доц. Петър Чобанов коментира в ексклузивния мултиплатформен проект „Ин%лацията – уравнения и решения“, че се намираме в условия на продължаваща структурна трансформация на икономиките на ЕС и промени в глобалния икономически ред.
„Необходимо е да има добра координация между паричната и фискалната политика. Източниците на инфлация не могат да се управляват само от централните банки. Те опитаха да възстановят ценовата стабилност и да намалят инфлацията с поредица от увеличаване на основните лихвени проценти“, заяви Чобанов.
По думите му трябва да се постигне по-голяма ефективност на публичните разходи и да има дисциплинираща рамка за структурни реформи, които да позволят увеличение на капацитета на икономиката от страна на предлагането.
На ниво ЕС има повишени рискове за фискалната устойчивост и поради тази причина се оформя консенсус между финансовите министри, че такива ще бъдат лихвените проценти, отбеляза събеседникът.
Чобанов обърна внимание, че нашият пазар на труда няма достатъчно работна сила и всеки импулс, който идва от публичния сектор по отношение на повишаване на заплатите, може да се окаже, че е проинфлационен.
„Правителствата не трябва да допускат уязвимите групи да изпадат в още по-тежка ситуация, но поне в началото инфлацията е благодатна от гледна точка на бюджетните приходи и правителствата могат да си позволят структурни реформи. Ниската и стабилна инфлация осигурява предвидима дългосрочна среда за развитие“, обясни подуправителят на БНБ.
Чобанов изтъкна, че политиката на БНБ е последователна и тя е реагирала бързо в началото на коронакризата.
„Минималните задължителни резерви са 12% и се стремят да агресират по-бавната трансмисия на паричната политика от страна на ЕЦБ тук. Инфлацията е много подвластна на енергийните цени, в този сектор трябва да има последователна политика. Сегашното успокоение на инфлацията се дължи предимно на спадането на енергийните цени“, на мнение е той.
Гледайте целия разговор във видеото.
