Безработица, мизерия, несигурност. С тази присъда от 25 г. живее Северозападът – най-бедното кътче в Европа. А спасение не идва от никъде. Правителствата се сменят, а гръмките им обещания за възраждане на някогашния промишлен рай засега остават само на думи.
Кой изпрати Северозапада на дъното? И има ли сили да възкръсне след четвърт век агония? Ще се опитаме да ви дадем отговор на тези два наболели въпроса.
Дълги години Северозападът на България присъства във фолклора с названието Мазния влак. Това е влакът Видин – София, който пристигал в столицата със стотици кошници, торби и чували, пълни с пресни продукти – мас, бутове свинско месо, суджуци, заклани пилета, кокошки, гъски, дамаджани с вино. Днес влакът не е мазен, днес е сух и празен. Пътува между двата града с кондуктори и някоя баба, тръгнала при децата си или на доктор в София.
Началото на тази тъжна картина започва от т.нар. приватизация – масова касова, работническо-мениджърска и т.н. Крак повлича захарният завод в Лом. През 1991 г., в разгара на поредната преработвателна кампания, започват кадрови промени – уволнен е директорът, след него и производствените началници. Земеделци от района, предали отгледаното от тях захарно цвекло, така и не получават парите си. Заводът спира работа и под формата на скрап за чужбина се товарят цели технологични линии. Немец идва на място и иска да купи завода – снабден е с модерна техника за производство на бяла и кристална захар, но и на сурова тръстикова захар, внасяна дотогава от Куба и Нигерия, със собствен жп коловоз, с мощно пристанище, но не му го дават. След изнесените машини в цеховете нахълтват местните роми.
Ехото от чуковете им денонощно отеква до другия дунавски бряг. Чупят бетона, за да вадят арматурното желязо. Четирима намират смъртта си под огромните колони, но работата е свършена. Заводът е като след бомбардировка. А е произвеждал по 170 т захар на денонощие, по 22-25 т сладкарски изделия. Едва по-късно една оцеляла по чудо част е продадена на фирма „Симерс груп“, която и до днес произвежда в скромни количества хляб и захарни изделия. 1000 души остават без работа, а стотици земеделци от района – без доходите си от захарното цвекло.
Има и други примери – заводът за гипсофазер във Видин е в другата крайност, с успешна приватизация. Той и до днес единствен разширява производството си, но вече като собственост на австрийското дружество „Кнауф“. Изграден е през 1984-85 г. с $30 млн. Модерната немска техника и технология привлича инвеститорите. Както и цената – 1 млн. марки.
След двата завода последват нови. И досега няма отговор защо е ликвидирано дружеството „Видахим“. То е снабдявало с автомобилни гуми страната и е реализирало износ в чужбина. Целият транспорт на Албания е работел с видински гуми – там заводът е имал голямо представителство. До последно на химическите влакна на „Видахим“ е разчитала текстилната промишленост на Румъния. При принудителното му затваряне работници са пакетирали последните готови кашони с влакна за там. „Видахим“ е продаден е за $1, 8000 остават без препитание.
Години по-късно той е пуснат отново, но в умалени размери за производство на гуми. Сега и то е под въпрос, след като снабдяването с въглища от Украйна за топлоелектрическата централа става проблемно. Така си отива и „Химко“-Враца, който до преди това е задръствал порт Лом за износ на своята продукция, стигаща до Китай. Във Видин единствено в страната са произвеждани моторни помпи, които и сега имат търсене /производството в също умалени мащаби продължава руска фирма/. Единствено в Монтана са произвеждани теракотни плочи – в различни цветове и размери, за стени и за подове. „Подова керамика“ е приватизирана, новият собственик разпродава готовата продукция от склада и производството спира. В Монтана са правели високоговорители за стадиони и зали. Но това е било за Русия и затова е спряно. Завод „Прециз“ е произвеждал промишлени роботи, изнасяни в Западна Германия и Япония. От тях днес няма и помен. И т.н., и т.н…
Не просто ги няма заводите, няма ги работните места, а хората са тръгнали да се спасяват другаде. Цели видински колонии има в поне десетина града на Ботуша. Мъже гледат коне на заможни италианци, жените чистят по къщите, млади са се устроили в строителството. Тези, които са останали, пълнят бюрата по труда. В Белоградчик всеки втори трудоспособен човек е без работа, в Брегово от трима двама са без препитание, в Хайредин безработицата стига 76%
Днес в област Монтана живеят 137 000 души. Във Враца са останали 172 000, а във Видин – 91 000. Според НСИ, ако населението продължи да се топи със същите темпове, през 2070 г. във Видин ще има само 29 000, в Монтана – 68 000, и то предимно възрастни хора. Какво може да произвежда това население? По официални данни, през 2012 г. във Видин е произведена продукция за 500 млн. лв., в Монтана – за 817 млн., и във Враца – за 1,1 млрд. лв. БВП на глава от населението в Монтана е 5559 лв., във Видин – 4990 лв., и във Враца – 8361 лв. За същата година в Монтана са вложени 31,3 млн. евро инвестиции, във Видин – 61 млн., и във Враца 152 млн. Те изобщо не са усетени от хората, защото оживление липсва.
Демографският срив е най-силно изразен в Северозапада. Постоянно смъртността е по-висока от раждаемостта. От 1500 бебета годишно в трите области вече се раждат по 500-600 деца. Десетки училища и забавачки са закрити. В Чипровци, в единственото училище в цялата община, 3 г. поред няма нито едно дете в I клас.
Една паралелка в гимназията на Белоградчик всяка година остава под въпрос до последно, защото не може да се напълни от децата на три общини – Белоградчик, Чупрене и Ружинци.
Най-трагично е положението в селата. Стотици къщи са изтърбушени – без прозорци и керемиди, защото собствениците им са си отишли от този свят, а наследниците им са далеч из градовете на страната или в чужбина. Селата и сега са най-лесната плячка на крадците. Преди дни в село Лехчево крадец заплаши с нож в дома им мъж и жена на 84 и 82 г. и взе последните 60 лв. от пенсиите им, не им оставил и 3-те лева на монети за хляб. Същия сценарий приложи в Динково 22-годишен младеж и успя да измъкне скритите за черни дни 120 лв. на пенсионери на 76 и 79 г. И нищо, приберат ги за 24 часа и после ордите отново тръгват. Как да се защитят тези хора?
Източник: standartnews.com
