Снимка: Bloomberg |
Настояването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за по-ниски разходи за заеми цели да трансформира икономиката в двигател за създаване на заетост, което ще го задържи на власт след изборите през 2023 г. Но обикновените турци са тези, които засега плащат цената, коментира Bloomberg.
Турция вече няма да се опитва да привлича чуждестранни входящи потоци, предлагайки висока доходност и силна лира, обяви Ердоган миналата седмица. Така страната изоставя благоприятния за пазара подход, който ѝ помогна да се установи като основен развиващ се пазар, но и който задейства цикъл на възход и спад, продължил повече от десетилетие.
През 2013 г. високата инфлация, нарастващият дефицит по текущата сметка и валутният натиск вкараха Турция в списъка на петте крехки държави, които силно разчитат на чуждестранни входящи потоци и са уязвими на спадове и възходи на глобалната икономика.
С новата си визия Ердоган залага на по-евтини кредити и по-слаба лира, които да засилят производството и износа, да намалят разходите за труд и да увеличат наемането, отслабвайки хватката на пазара върху турската икономика.
Формулата вече е изпитана. Фокусираният върху износа растеж трансформира някои азиатски икономики, но времето не е на страната на Ердоган. Той има по-малко от 18 месеца да направи обрат, който на други места е отнемал едно поколение – и избирателите да спечелят, преди да стигнат до урните.
Рискът е висок. Засега залитането към по-ниски лихвени проценти срина лирата до рекордно дъно и ускори инфлацията до над 20%, карайки много турци да се борят за оцеляване. Най-лошо засегнати са семействата от работническата класа – традиционната база на Ердоган – но дори износителите, които печелят от по-слабата валута, се борят да се напаснат към волатилността.
Да затворим пропастта
Едно от ключовите предизвикателства за Турция през ерата на Ердоган е хроничният дефицит по текущата сметка.
Промяна в политиката към слаба лира ще помогне да се затвори тази пропаст, тъй като турските продукти ще станат по-евтини в чужбина, печелейки евро и долари и привличайки преки чуждестранни инвестиции в реалната икономика. Това може в крайна сметка да помогне за стабилизирането на лирата и намаляването на зависимостта от „горещи пари“ или нестабилни чуждестранни потоци в ценни книжа.
Обраната страна на нещата е, че международните инвеститори избягаха от турските облигационни и валутни пазари заради срива в доходността, а разходите за внос растат остро, захранвайки инфлацията и поставяйки продукти като мобилни телефони и компютри отвъд възможностите на мнозина.
Турските акции обаче сега са по-евтини за чужденците и привличат стратегически инвеститори като борсата за ценни книжа на Абу Даби, която обяви партньорство с борсата в Истанбул миналия месец.
Евтини трикове
Надеждите на Ердоган се основават на това търговският баланс – ключов компонент на текущата сметка – да се обърне в полза на Турция. Той очаква спадащите разходи за труд заради отслабването на лирата да помогнат на производителите да завземат по-голям дял от европейските пазари. Турските плажове и исторически забележителности също изглеждат по-приветливи за туристите, тъй като по-евтината валута означава и по-евтина почивка.
В същото време Ердоган залага, че откриването на газ в Черно море ще се случи още през 2023 г., намалявайки енергийния дефицит на Турция и спестявайки ценна твърда валута, която сега отива за внос на горива.
Много надолу
Ускоряването на потребителската инфлация през ноември тласна реалната доходност в Турция на отрицателна територия и доста под тази на други развиващите се пазари. Това вече накара чуждестранни инвеститори да се откажат от турските облигации и лирата за сметка на по-висока възвръщаемост на други места. Това оставя Турция в по-лоша позиция, когато САЩ и други основни икономики в крайна сметка затегнат паричните си политики.
Дори когато доходността им беше по-конкурентна, Турция бе сред развиващите се пазари, които са уязвими от т.нар. „истерии“, при които капиталът бяга от по-рискови активи, когато лихвите в развитите икономики се повишават. Този път тя ще бъде ударена по-силно от други развиващи се пазари.
Ердоган сигнализира, че това е цена, която е готов да плати, за да прекъсне властта на пазарите върху паричната политика.
Подходът обаче изчерпи валутните резерви на страната, парадоксално оставяйки централните банкери с по-малко инструменти в момента, а икономиката по-уязвима към разпродавания на развиващите се пазари, както и неочаквани шокове като пандемията.
Срещу пазара
Не само спадащата доходност отблъсква чуждестранните инвеститори. Реториката на Ердоган придобива все по-популистки и антипазарен тон. Той обвинява за сътресенията „заинтересовани лобита и външни сили“, позовавайки се на ислямски учения в аргумента си за намаляване на разходите за кредити и уволнявайки несъгласни с това централни банкери.
Един от първите отговори на Турция към кризата с лирата от август 2018 г. бе да се спре международното финансиране с лири, което затрудни чуждестранните инвеститори да заемат къси позиции спрямо валутата. Оттогава насам тези мерки до голяма степен бяха ревизирани, но политики, разглеждани в най-лошия случай като враждебни и в най-добрия като непредсказуеми, бяха обединени, накърнявайки доверието на инвеститорите. Фондовият пазар е на историческо дъно в доларово изражение, а чуждестранното притежание на турски облигации е близо до рекордно дъно.
Икономическа нищета
Въпреки твърденията на Ердоган, че по-ниските разходи за заеми отслабват инфлацията, засега се случва точно обраното, до голяма степен заради влиянието на по-ниските лихви върху лирата. Докато валутата изгуби почти 40% от стойността си спрямо долара тази година, инфлацията стигна 3-годишен връх, а цените на производител се вдигнаха до най-високото си ниво от началото на 19-годишното управление на Ердоган.
Турският индекс на нищетата – показател за безработицата в комбинация с разходите за живот – расте от началото на пандемията и се покачи остро въпреки възстановяването на икономиката тази година.
Планът на Ердоган да прекъсне този цикъл, създавайки ориентирана към износа страна, въоръжена с евтина работна ръка, означава, че животът за обикновените хора ще стане още по-лош, преди стане по-добър, тъй като обезценяването на валутата захранва инфлация по-бързо, отколкото производителите могат да се разширяват и наемат нови служители.
А часовникът, отброяващ дните до изборите през 2023 г., вече тиктака.
