След Петдесетница според православния календар се чества Свети дух.
[ad id=“225664″]
На този ден църквата прославя единство на Светата Троица – Отец, Син и Дух.
В християнската символика Светия дух се приема като силата, даваща живот на всички същества на Земята. Светият дух освещава човешката душа и тяло, а неговият образ е белият гълъб.
Този образ навлиза в християнската митология, тъй като според поверията 50 дни след възкресението си Христос се явил във формата на бял гълъб пред Дева Мария и апостолите.
Освен че е източник на всичко живо около нас, за Светия дух се вярва, че ни дарява с мъдрост и ни поощрява да вървим напред, следвайки пътя на мира и любовта.
По думите на апостол Павел Светият дух ни дарява още с радост, търпение, благост, милосърдие, състрадание, вярност, самоконтрол и смиреност. Те са най-големите добродетели според християнските канони.
[ad id=“236993″]
Поверия и обичаи на Свети Дух
Обичаите за днешния ден повеляват да се коленичи върху орехова шума, защото орехът се смята за дървото, което свързва земния и небесния свят. Рано сутринта жените носят на гробищата орехова шума и я разстилат върху гробовете с вяра, че така ще направят сянка на близките си на оня свят. После отиват в черквата и отново разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и вярват, че ще видят своите починали близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите.
На Светия дух се раздава милостиня, за да измолим прошка за греховете си. Прието е още гробовете и къщите да се украсят със свежи цветя.
В народните поверия се казва, че от този ден започва т.нар Русалска седмица, когато русалиите излизат сред хората. Русалиите са душите на млади удавници, които прелитали над Дунав като бели и жълти пеперуди. Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и прогонени.
[ad id=“236999″]
Домовете трябва да са украсени с цветя, пелин и орехова шума. Така се осигурява плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото стои надалеч.
Пелинът и ореховата шума трябва да се оставят до края на седмицата, за да се предпазим от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее през тази седмица, трудно ще оздравее.
Ако не се спазват забраните, ще се изсипе градушка и ще падат гръмотевици, а стопаните ще ги “сбъхтат, нагазят русалии”, те ще се разболеят от “русалска”, “самодивска болест”, от която много трудно се оздравява. Тази страшна болест се изразява в парализа, глухота или слепота и се лекува чрез ритуален танц, изпълняван от дружина мъже, наричани русалци, а в Западна България – калушари.
[ad id=“237001″]
Всяка дружина има главатар – “ватафин”, който познава много добре чародейните билки,събирани лично от него, както и заклинания и баяния за “русалската болест”. Само ватафинът може да влиза в контакт с русалките през Русалската седмица. Дружината е съставена от нечетен брой русалци, калушари – пъргави, честни, психически издръжливи мъже, които умеят добре да танцуват. Дрехите им са накичени с лековити билки, а на опинците им са закачени железни бодли и дрънкалки. Всеки калушар носи русалийска тояга от явор, ясен или дрян, нашарена и окичена с метални дрънкулки. Водачът носи русалийското знаме от бял лен, обшито с билки.
След няколкодневен пост ватафинът свиква четата си и тръгват да играят по къщите, полето и нивите, като през цялата седмица калушарите пазят ритуално мълчание. Те носят и стомна с вода, в която са натопени лечебни треви. Когато някой болен поиска помощ от дружината, той ляга на постелка на земята, като до главата му поставят стомната. Калушарите започват танца си около болния, като постепенно той става все по-буен. Един от играчите неочаквано счупва стомничката и лечебната й течност облива болния, който уплашен скача и хуква да бяга.
[ad id=“238430″]
Така се приема, че “самодивската болест” е прогонена от тялото на човека. Според народно поверие не е добре да се срещнат две русалийски дружини. Тогава между тях се завързва люта битка и така народът си обяснява названия на местности като Русалийски гробища. След края на Русалската неделя калушарите отиват на църковно причастие и отново се връщат към стария си социален статус. Вярва се, че там, където са играли русалците, нивите и градините ще дадат богата реколта, а хората от къщите, в които са били, няма да се разболяват. В русалийските обреди вероятно се съхраняват остатъци от древни мъжки инициации, свързани с военните съюзи.
