ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 29, 1991 г.
По повод на публикацията „Популизъм и демокрация“
ОЩЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА
В брой 16 от 26.02. т.г. на в. „Стара Загора“ бе отпечатана статията „Популизъм и демокрация“ от Атанас Тишев. В забележка под статията редакцията на вестника любезно изразява готовност да даде възможност за изява и на други мнения по повдигнатия от автора въпрос. Да се уважава мнението на всеки човек е една от характеристиките на демократичното общество. И ако наистина се стремим към такова общество не можем друго, освен да благодарим и приветствуваме редакцията за тази готовност. Всеки човек е неповторим и има право да бъде уважаван такъв, какъвто е, без да правим опити насилствено да го вкараме в предварително изработен „модел“. По тази причина не влизам в спор с автора на споменатата по-горе статия, макар че по някои негови постановки би могло да се направи това. Не мога да не споделя обаче смущението си от два момента. В статията се говори за „ръководната (отново ли?) роля на партии и движения в изграждането на модерна демокрация“. И на второ място – че „настана време не само да се учим (кои ли са „учениците“) от опита на народните маси, но и да ги учим (кои ли са „учителите“, как и докога) на ред и демокрация“. Като човек, приемащ съзнателно идеите на либерализма, зная, че свободата на всеки един член на демократичното гражданско общество свършва там, където започва свободата на другия. Ето защо, повтарям, няма да влизам в спор. Ще си позволя само да изложа някои разбирания за демократичното гражданско общество – крайната цел на Партията на свободните демократи – център. В древния езически Рим императорите хвърляха християните в арените на лъвовете. Но когато разбраха, че християнството завладява неудържимо широките народни маси, обявиха християнското учение за държавна религия не на последно място с цел да я използват за свои държавни нужди. Днес всеки у нас е демократ. Свидетели сме как бивши най-ярки теоретици и проводници на тоталитаризма се кълнат сега в демокрация. Нищо ново под слънцето. Това си е техен проблем. Но когато лично председателят на републиката ни нееднократно, и то пред твърде високи международни форуми, твърди, че страната ни „не е вече комунистическа“, т.е. не е тоталитарна държава, заслужава си човек да се замисли сериозно докъде наистина сме достигнали в демократизацията си – в центъра и по места, както бе прието да се казва. Като най-общо определение, демокрацията е власт, сила на народа. Добре. Но как на практика може да се осъществява тази власт, тази сила? Казва ни се, чрез избрани от народа хора в представителните органи (учреждения). Но те са на различно ниво – общодържавно и местно. Кои трябва да имат приоритет? В класическите демократични общества централната власт е разделена на три: законодателна (Народното събрание у нас), изпълнителна (Министерския съвет с неговите органи) и съдебна. Но тука също възниква въпросът на коя да се даде приоритет? Представителите в тези три части на централната власт идват и си отиват. Несменяеми са само членовете на гражданското общество. то така или иначе винаги е налице, съществува. Как би могло безотказно и нормално, без сътресения да се изявява в цялото си разнообразие? Определено считам, че това би могло да се осъществява чрез силни местни органи на властта, подплатени от силни собствени бюджети. Тези местни органи на демократичната власт могат много по-лесно и достъпно (отколкото централната изпълнителна власт) да бъдат поставени в обстановка на постоянно насочения към тях и върху тях поглед на гражданското общество. Тази обстановка може да се създава от най-разнообразните доброволни сдружавания на гражданите. Решенията и действията на местните органи на властта трябва да бъдат прозрачни, да има пълна видимост и гласност. Притежавайки по-голяма власт, не биха могли да се оправдават с „нареждане отгоре“. Не мога да се съглася с постановката, че в прерогативите на тези органи може да влиза решаването на въпроси само от местно значение. Напротив, чрез тях гражданите по-лесно ще казват своята дума и върху общодържавни въпроси и ще бъдем предпазени от волунтаристични решения, носещи злини на цялото общество. Така стигам до извода, че в изработваната сега Конституция е необходимо конституционно да бъде закрепено подобаващото място на местните органи на властта. Налага се от само себе си и изводът, че в предстоящите избори за местни органи на властта всеки гражданин много сериозно ще трябва да прецени за кого да даде своя глас. И да разберем, че всяко въздържане от гласуване е пряк удар върху демокрацията. Местните органи на властта ще бъдат силни, когато спазват законността. А за това са необходими силни закони. Те ще бъдат такива, когато се приемат и подкрепят от гражданите. Тази подкрепа ще дойде, ако законите дават възможност на всеки гражданин да преуспява единствено въз основа на своите способности и умения, без привилегии и без да пречи на който и да било друг член на обществото. Необходимо е законът да зачита свободата и достойнството на всеки човек. Да осигурява условия, при които единствено свободната воля на хората, техните потребности и интереси да бъдат действителният двигател на обществения прогрес, а не някакви предварително начертани идеологизирани схеми. Никой не казва, че това е лесно. И все пак такива общества, макар и не идеални напълно, съществуват. И ние трябва да встъпим в пътя, който те са извървели. Законите се изработват от парламента, централната законодателна власт. Ето защо аз съм за силна законодателна власт. Това означава, че в Парламента ни е необходимо да властва компетентността. Цяла година почти бе загубена за сформиране на силно правителство, т.е. за силна централна изпълнителна власт. А може ли една изпълнителна власт да бъде силна при слаби закони? И може ли да се разчита на това, че демократизацията ще се осъществява чрез силна централна изпълнителна власт (даже и при наличие на добри закони)? Това би означавало пак да се демократизираме по „нареждане от горе“. При посещението на председателя Желев в Англия г-жа Тачър е изказала мнение, че според нея демокрацията означава по-голяма част от властта да се предостави на по-ниски управленски равнища. така повече хора могат да участват в управлението на страната и ще се премахне свръхцентрализацията на властта. Надявам се, че не бихме могли да обвиним г-жа Тачър в издигане на „популистки“ лозунги! Силна централна изпълнителна власт, силно централизиран държавен бюджет, принизена до крайност роля на законодателната власт (да не говорим пък за съдебната) – ето корените на тоталитаризма. Такава структура на властта лесно може да бъде „заграбена“ с преврат например. Може би е силно казано, но имам чувството, че и сега до известна степен се омаловажава значимостта пленарните заседания на Великото народно събрание. Та малко ли въпроси се решаваха и решават в т.нар. „контактни групи“ и окончателното решаване беше до голяма степен предрешено? Кой обикновен гражданин е имал възможност да надникне в „кухнята“ на Великото народно събрание. Кой може да твърди, че там не са се водили „пазарлъци“? И ако в бъдещата ни конституция се затвърди приоритетът на централната изпълнителна власт, то пак можем да изпаднем в условията на тоталитаризъм, независимо от това дали една партия или коалиция от партии ще „държи“ силно овластена централна изпълнителна власт. И тъй като почти доказахме на света, че сме страна на парадоксите, не е изключено в нашата малка страна да се роди нещо като „държавен демократизъм“. Не бих се учудил, ако се появят кандидати за негови „архитекти“, след като знаем колко такива „архитекти“ за разни „изми“ имаше, а може би и още има в измъчената ни страна. В крайна сметка мисля, че държавата със своите органи би трябвало да осигури реда, спокойствието, равнопоставеността на всеки гражданин. И да не прави опити да регламентира всичко в живота на своите граждани. Бих привършил с това, че е необходимо държавата да се управлява от минимум закони с максимум гаранции за свободата и правата на всеки един от гражданите й.
Д-р Димитър БОЯДЖИЕВ орг.секретар на старозагорската организация на Партията на свободните демократи – център
