Като писмо в бутилка
[ad id=“225664″]
Като писмо в бутилка аз се лутам
странна,
непозната
и сама.
Носят ме
вълни от предразсъдъци,
вълни от грешки
носят ме вълни от болка
из море от грях.
Макар объркана и без посока
рея се свободна,
някак странна,
все така сама –
морето е единственият ми приятел,
а моето спасение е мойта тишина.
Има дни – безумно тихо и безкрайно пусто е, не само в моята душа,
а друг път сливам се със времето
и буря ставам, и вилнея, и крещя.
На сутринта притихвам – особено когато ме намери той, моята съдба
И като писмо в бутилка аз му нося
тайни и копнежи,
неразказаната си история, скрила от света.
[ad id=“263680″]
По душата ми чете, леко ме разлиства, той ме знае вече наизуст:
знае за мечтите ми,
за морето в мене от сълзи,
а звезди съзира всяка нощ в очите ми
и като моряк изгубен пътя си по тях намира.
Като писмо в бутилка
бленувах да бъда намерена
мечтаех да бъда спасена.
Научих го да обича и отплувах –
тръгна тялото ми, но душата си оставих.
Сега съм просто бутилка без писмо, по която ясно личат следите ти –
силни и дълбоки, които дори соленото море не успява да отмие.
Полина Петрова
Препечатка от „Пътеки“ издание на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора
