Познаваме ли тази икономика, която идва след COVID-19? В момента положението й е по-лошо дори и от оптимистичните сценарии, но, колкото и да не е за вярване, от тази дупка излизане има.
Март. Намеса в стопанството
На 14 март изглеждаше, че икономиката започва да губи по 50 млн. лв. на ден. Ако човек изчисли приноса на стопираната дейност към БВП и ги раздели на 365.
След няколко дни подобно спиране бе наложено в съседни страни и търговски партньори на тукашни предприятия.
На 20 март парламентът узакони извънредното положение. В закона бяха предвидени безпрецедентни (освен при военен комунизъм) начини на намеса в стопанството. Те засягаха цените и сделките, работата на държавната и общинска администрация (указателните административни актове, важни за бизнеса) и преустановяваха процесуалните съдебни производства – в областта на гражданския процесуален кодекс и изпълнението на договорите.
На работодателите бе „позволено“ да пращат служителите си в отпуск, а на военните бе вменено правото да спират, проверяват, ограничават придвижването и да „използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо“.
Последното бе стихийно наложено на гр. Банско на 17 март, по предложение на главния прокурор, изказано в парламента и ентусиазирано приложено след няколко часа от щаба, министъра на здравеопазването и МВР. Този бой по вируса достигна и до малки градове, паркове, градинки, планини, София и областни центрове. В Банско – както и почти никъде другаде – не бе направена проверка кой е заразен и кой не, дори според принципа на представителна извадка или тестване на хората в риск.
Проверките започнаха късно и на друг принцип. При полицаи и пожарникари, чиято възраст ги поставя далеч от представителната извадка. За медицинския персонал бе приложен подход като за гражданите – когато се появят симптоми. И едните, и другите могат да се проверят частно, но тази опция беше коментирана от „щаба“ така, сякаш не е разрешена. Това беше разбрано като забрана и проверки започнаха да се правят неофициално, без издаване на документ.
I Април. Ступор, хаос, трупане на щети
От закона не бе напълно ясно какво следва за икономиката, освен ступор. На най-вредната разпоредба – тази за ценообразуването – бе наложено вето от президента.
Към 23 март станаха видими нови, по-дълбоки загуби: по-малко приходи в НОИ (още от февруари), вероятно по-малко приходи от ДДС и акцизи – поради заключването на международния транспорт, намаляването на вътрешния трафик и свиването на енергопотреблението, което от средата на март има седмично намаление на годишна основа с по около 10%. Законът бе разбран и като спиране на продажбите на движимо и недвижимо имущество.
На 24 март правителството реагира на това положение с брифинг: заяви, че заделя 4.5 млрд. лв. „за подкрепа на икономиката“. Към този ден загубите изглеждаха вече близо 100 млн. лв. на ден. При разполагаем резерв от 5 млрд. лв. и бюджетен излишък от 1 млрд. лв. това означаваше, че парите биха стигнали за около 60 дни.
До 1-2 април обаче сметките не бяха подкрепени с каквито и да било разчети и информация, ако изключим една телевизионна изява на министъра на икономиката.
Една от причините да няма разчети бе представата, че не е необходима актуализация на бюджета и че „засега“ няма необходимост от издаване на нов държавен дълг. Тази представа също се промени към началото на април. От 26 март законодателното събрание спря редовните си заседания и реши да работи само по прилагането на закона за извънредното положение. Но на 1 април депутатите успяха да актуализират заплатите си. Този акт също се оказа само „засега“.
Между 3 и 6 април бюджетът бе все пак актуализиран: с възможност за нов дълг до 10 млрд. лв., превод към НОИ от 1.4 млрд. лв. и увеличаване на капитала на ББР с 0.7 млрд. лв.
Основните проблеми в тези развития са два:
• Икономиката не е пари, а производство, доставка и потребление на нещо от някого до някого другиго, който има желание да го плати. На това обърна внимание Георги Ганев на 2 април в едно от последните предавания на Милен Цветков;
• Когато стопанската дейност е спряна със заповед, нанеслият щетите (а това е правителството) дължи обезщетение (а колкото по-рано то е разпределено, толкова по-малки са щетите). Но това не се случи. Петър Ганев нарече този феномен „Щабономика“ в статия за в-к Сега от 24 април.
I Да теглим чертата
Към 30 април т. г. бюджетният излишък намалява с около 1.1 млрд. лв. спрямо същия период на предходната година, но остава с положителен знак от около 0.49 млрд. Сиреч в бюджета има неизразходвани средства, макар в първите месеци на спирането на икономиката те да са най-необходими.
Донякъде забавянето се дължи на лошо предвиждане в началото на извънредното положение и на забавена реакция на фискалната администрация. Първо (на 24 март) бяха предвидени седем отрасъла, които, след намеса в обсъждането на бизнес асоциациите, се оказаха 16, а накрая – вече по-реалистично – списъкът набъбна до 21 отрасъла. Това е на практика цялата икономика.
От парламентарния контрол на 28 април се разбра, че всички без една фракции подкрепят икономическата програма на правителството. Особено схемата 60 към 40.
На 24 март предположих, че по тази програма ще се облекчи положението на 12 % от фирмите и то само за около три месеца. Но тази оценка се оказа оптимистична. Непубликувана анкета на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) показа три пъти по-голямо доверие към програмата, докато БСК констатира, че не повече от 8% от фирмите ще се окажат бенефициенти.
На 28 април бе оповестено, че има 7 000 заявления, от които 2 000 са одобрени и че общо „ще бъдат запазени над 100 000 работни места“. Допускайки, че всички кандидати ще получат средства, бенефициенти се оказаха около 2% от всички регистрирани фирми (зад 340 хиляди на брой според НСИ).
Списъците на бенефициентите на НОИ са много занимателно четиво. Към 28 април са се възползвали 964 фирми. Първите впечатления са следните:
• предоставени са 6 млн. лв.; това е по-малко от 10-те милиона увеличен бюджет на МВР;
• упреците, че това са „приятелски“ фирми не е основателен – кандидатстват тези, които успяват, а процедурата не позволява предпочитания, друг въпрос е дали е морално някои фирми да участват;
• няма фирми от строителния бранш, енергетиката, ВиК и минната промишленост. Най-много – около 1/3 – са тези от туризма и ресторантьорството;
• големи фирми са рядкост, над 50 заети са около 4% от бенефициентите;
• Не малко фирми са част от преразпределението и просто обслужват някое изключително право на държавен или общински орган; такъв е случаят с Центъра за градска мобилност на София, аналогичната му фирма на община Благоевград и други; присъствието им обаче е важно за общинските бюджети;
• други бенефициенти, например футболните и спортни клубове, са част други програми за преки или косвени субсидии (макар и не всички);
• много (може би 2/5) от фирмите получават толкова малки суми, че разходите на нормално работно време по участие в програмата не са покрити; очевидно това е по-скоро „опипване“ на възможности за подкрепа и задържане на съществуващото положение.
Около 800 хиляди самонаети и гастарбайтери тук не участват.
Забавянето на разпределението показва, че правителството решава нетривиален проблем: чрез стопанската политика да се раздадат „едни пари“, които, първо, не са на правителството, второ, почти ги няма, ако се оценят всички загуби, и трето, резултатът трябва да е преизбирането на самото правителство догодина.
I Икономиката след извънредното положение
Колкото и да е странно, в тази ситуация все още може да има положителни развития.
Реакцията на търговските банки и БТБ беше бърза и навременна. Кредитните отношения могат да възползват в перспектива от около 9 млрд. лв. Банките са единствените стопански посредници, които познават по-голямата част от гражданското и фирмено население. Спестяванията са на исторически високо равнище, не малка част от тях са във фирмите. А проблемите с безработицата възникват, когато работодателите останат без работа.
Фискалният резерв и излишък (доколкото са реално разполагаеми) са около 4.5% от БВП, повече от заявените от правителството стопански програми са 4% от БВП.
Рецесията изглежда по-тежка от тези стойности. С колеги предполагаме, че спадът ще е около 7% от БВП. Подобни са прогнозите и на Института за икономически изследвания на БАН (в песимистичния сценарий), и на Уникредит Груп. Оценките са основани на опита, а не на модели, които днес не са съвсем точни.
Иначе казано, дори 4.5 млрд лв. от данъкоплатците да бъдат разпределени бързо и перфектно от правителството – а това не може да се случи, защото има административни разходи и много дейности, а и самонаетите не са в списъка, средствата не са достатъчни за компенсиране на загубите.
В предвижданията за икономическия спад за 2020 г. има съгласие по един въпрос: независимо от дълбочината на рецесията, възстановяването е възможно да се случи относително бързо. Освен споменатото по-горе в помощ на такова развитие е и по-високото равнище на доходи, възстановяването на работа във важни отрасли в икономиките на ЕС, и осъзната необходимост и в България да се случва нещо такава. Именно защото от това зависи изходът от следващите парламентарни избори.
Преди време тук цитирах един Нобелов лауреат по икономика, който смята, че благосъстояние се достига, когато „употребата на ресурсите, познати на всеки отделен член на обществото, за цели, чиято относителна важност знаят само тези индивиди, се остави на самите индивиди“.
Не малка част такива ресурси могат да останат у фирмите и гражданите.
Ако към предполагаемите бюджетни приходи по пера данък „печалба“ и „дивидент“ добавим и данъка върху едноличните търговци, сумата, която остава във фирмите и гражданите, e около 3 млрд. лв. за 2020 г. Поради всеобщата неизвестност, първата рационална употреба на тези пари е за запазване на работни места или за инвестиции. През тази година поне 650 млн. лв. биха „се върнали“ в бюджета по линия на други преки (осигуровки) и непреки данъци. Освен това фонд безработица към края на януари бе 1.3 млрд. лв. Очевидно нищо не пречи тези пари да се върнат при работодателите, които са капитализирали фонда. От тази сметка „на коляно“ излиза, че около 6 млрд. лв. могат да съдействат за омекотяване на спада и относително бързо преодоляване на рецесията.
Има и други, не толкова парични начини правителството да работи в тази насока. Според изводите, които могат да се направят от Теоремата на Коуз (друг Нобелов лауреат по икономика), правителствата могат да повишат ефективността (намалят сделковите разходи) в стопанския живот по три начина: ако защитават правата на собственост, поевтиняват споровете и преразпределението по този повод (това е всъщност върховенството на закона и независимостта на съда) и намаляват разходите на гражданите и фирмите за информация и ориентация в стопанската и житейска обстановка.
Ако правителството се чуди от кое от трите да започне, бих го посъветвал, че и трите са еднакво важни, но може да се започне от информацията.
Красен СТАНЧЕВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
