Колко време може да се скрива една историческа истина? Кога това събужда обществен интерес?
Алис фон Платен е напълно непознато име за нас. Тя е единствената жена- лекарка, наблюдавала Нюрнбергския лекарски процес. 110 години след нейното рождение и 75 години след началото на Нюрнбергските процеси срещу главните виновници за престъпленията във Втората световна война Диана Иванова разказва нейната удивителна история.
На 9 декември 1946 година започва така нареченият лекарски процес в Нюрнберг. Той е част от общо 12 процеса, които ще продължат до 1949 година, и ще бъдат насочени срещу различни групи от германското общество, съучаствали или подпомагали военните престъпления и престъпленията срещу човечеството на нацисткото правителство.
“ Лекарският процес в Нюрнберг
изправя пред съда нацистите,
отговорни за човешките опити
в лагерите и за убийството на
близо 100 хиляди душевноболни
Лекарският процес е иницииран от американското военно правителство. Неговата цел е да бъдат изправени пред съд отговорните за антихуманните човешки опити в концентрационните лагери и да се даде справедливост за убийството на близо 100 хиляди душевноболни хора.
Германската камара на лекарите решава да изпрати своя шестчленна комисия наблюдатели на процеса. Начело на комисията е доцентът от Хайделберг Александър Мичерлих.
I Лекарската комисия
Скоро става ясно, че лекарската камара всъщност не се интересува от процеса и съставянето на комисията е просто формалност. Трима от членовете й изобщо не се явяват в Нюрнберг. Единствените, които се залавят за работа, са самият Мичерлих, студентът по медицина Фред Милке и младата лекарка Алис фон Платен. По-късно тя си спомня:
“През декември 1946 г. пристигнахме в разрушения и студен Нюрнберг. Настаниха ни в гостилница “Към кланицата” в квартала „Свети Леонард“ – мрачно място в мрачна околност – и ни дадоха твърд хляб за вечеря. Много често бяхме само двама – и имахме достатъчно работа. Сутрин седяхме в емпорето на съда в Нюрнберг, вечер работехме по документите и докладите при недотам благоприятни обстоятелства. Тъй като стаите ни не се отопляваха, седяхме в кръчмата (…)
Ние бяхме толкова шокирани всеки ден от описанията на медицинските престъпления, че часове по-късно не можехме обективно да опишем събитията. Понякога ме обземаше огромен срам за германската медицина. Чувствахме се напълно изолирани – както от германците, така и от американците. Американците бяха подозрителни към нас, защото бяха повярвали на думите на Гьобелс, че всички германци са нацисти. (…)
“ Хората в Нюрнберг
не искаха да чуят
нищо за процесите.
Алис фон Платен
Хората в Нюрнберг не искаха да чуят нищо за процесите. Смятаха, че не е възможно лекарите да са извършили престъпления. Чувствахме омраза. Нямаше никакъв знак за ново начало. Беше опустошително.”
Алис фон Платен през 1939 г.
I Когато не приемаш реалността
И тримата членове на комисията приемат своята работа, която схващат като морална и политическа задача. Убедени са, че е важно документирането на този процес, което трябва да стигне до цялата лекарска колегия.
Медицинската специализирана преса обаче отказва да публикува техните репортажи и статии. През 1947 година комисията издава два доклада – “Наука без човещина” и “Господството на човешката омраза”. Тиражът е голям, но книгата не влиза в търговската мрежа и не стига до никого.
“Съпротивата на лекарите беше разбираема”, спомня си по-късно Алис фон Платен. “До 1945 година половината от лекарите членуват в националсоциалистическата партия, а това е доста по-голям процент, отколкото този в другите професионални общности. Много от младите лекари са в СС”.
I Когато настояваш да те чуят
Интересът на Мичерлих е насочен преди всичко към опитите с хора в концентрационните лагери и политическите и юридически страни на това престъпление. По-късно, вече през 1967 година, Мичерлих, в съавторство на съпругата си Маргарет Мичерлих, ще напише книгата “Неспособността за траур. Основи на колективното поведение”, която ще се превърне в световен бестселър и в един от символите на движението от 1968, търсещо отговорност за мълчанието на родителите.
Що се отнася до Алис фон Платен, като млада практикуваща лекарка и психиатърка в австрийската и немска провинция тя се сблъсква с официалната политика на евтаназията – целенасоченото тайно унищожаване на психично болните хора като “незаслужаващи живот и негодни за живот” – излишен баласт, който трябва да бъде премахнат .
Нейният интерес по време на процеса в Нюрнберг е насочен именно към това – разбиране и документиране на тези действия като израз на системния престъпен характер на режима, в който бива въвлечена цялата психиатрия и лекарското съсловие. След процеса в Нюрнберг тя наблюдава и документира и следващия лекарски процес във Франкфурт (който се случва вече в германско съдилище).
През 1948 година тя пише и издава първата в света книга, документираща и разказваща философията на евтаназията по време на националсоциализма – “Убийството на психичноболните хора в Германия” .
“ Книгата на Алис фон Платен
е иззета и не стига до
книжарниците
Но трите хиляди екземпляра на книгата ще бъдат иззети и няма да стигнат до книжарниците. 20 бройки ще оцелеят в библиотеките. Над 40 години тази книга ще остане напълно непозната и забравена. През 1993 тя ще бъде преоткрита от немския психиатър Клаус Дьорнер и ще претърпи до днес над 7 преиздания.
Това остава и единствената книга, писана от Алис фон Платен. Тя е преведена на много езици.
50 години след Нюрнбергските процеси – чак през 1996 година – на конгреса в Нюрнберг “Медицина и съвест” Алис фон Платен ще бъде аплодирана непрестанно и името й ще остане емблема на хуманната германска медицина. “За нас тя беше легенда. На фона на упоритото мълчание на нашите родители, да видиш и чуеш човек от това поколение като Алис фон Платен, който беше нарушил мълчанието, беше забележително преживяване”, разказва лекарят Хелмут Зьоргел.
I Защо беше нужно толкова време?
Много или малко са 50 години? Да бъдеш свидетел е въпрос на лична отговорност към живота, а тя винаги е в настоящето, никога в бъдещето. Може би това е смисълът на тази история – действията, родени от лична отговорност и съвест, винаги стигат до следващите, независимо колко години и поколения понякога трябва да се сменят.
“ Действията, родени
от лична отговорност
и съвест, винаги стигат
до следващите поколения
След работата като наблюдателка на процесите Алис фон Платен заминава за Лондон, където продължава обучението си по психоанализа и аналитична групова терапия. Омъжва се и прекарва голяма част от живота си след това в Рим и Кортона, където става един от първите групови терапевти.
Аз самата научих името й през 2008 година, около траурната церемония по повод смъртта й в Австрия. Името й ще остане завинаги свързано с основаното и инициирано от нея в края на 60-те години Общество за групова анализа Алтаусзее – една от най-авторитетните и до днес обучителни институции за групова аналитична терапия в немскоезичния свят.
“Докато хората живеят, само една част от тях ще отговаря на нормите на средния човек. Но животът ни щеше да бъде безцветен, а ние – бедни на знание за човека и неговото съществуване, ако бихме допуснали това, което е “ненормално”, да бъде унищожено“, пише тя в книгата си.
Според нея именно душевноболните с пълнотата на техните визии и вътрешни образи ни поставят в центъра на човешката проблематика. „Именно на душевноболния ние дължим нашата любов и почит, тъй като той по особено беззащитен начин е изложен на демони и изключен от човешката общност – дори и така да е “по-близо до боговете”, казва тя.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Диана ИВАНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
