… понякога съм свършен и смутен, раздавал обич прекалено

Понякога умирам във нощта
и раждам се усмихнат рано,
в едната ми ръка е любовта,
а в другата – страдание голямо.

За грешките… платил съм до една,
но раната отворена остана,
душата ми отново е сама,
а лек за нея вече няма.

Така ще трябва да вървя
по пътя си неравен и нелесен,
убива ме по малко мисълта,
че няма пролет – само есен.

Петър Пацев

[ad id=“263680″]

Запознаваме ви със старозагореца Петър Пацев, за когото Стара Загора остава вечното вдъхновение