Снимка: Maika Elan/Bloomberg |
Покачващите се цени на металите, които влизат в състава на батериите за електромобили, слагат край на десетилетния спад в разходите за изграждане на електрически превозни средства, докато светът се опитва да загърби двигателя с вътрешно горене, пише The Wall Street Journal.
С увеличаването на продажбите на електромобили и пазарната инвазия на нови електрически модели, нарастването на цените може да окаже негативно влияние върху растежа на този пазар.
От 2010 г. насам цените на литиево-йонните батерии са се понижили средно с 90% до около 130 долара за киловатчас. Магическото число, което прави електрическите превозни средства конкурентоспособни спрямо конвенционалните автомобили с двигател с вътрешно горене, е приблизително 100 долара за киловатчас. Мнозина очакваха индустрията на батериите да достигне тази преломна точка през 2024 г., цел, която изглежда все по-трудна за постигане.
По-ниските разходи помогнаха за увеличаването на продажбите на електромобили със 112% през 2021 г. до повече от 6,3 милиона броя в световен мащаб спрямо предходната година, според изчисления на Benchmark Mineral Intelligence, която анализира глобалната верига на доставка на батерии.
Сега цените се покачват при някои от ключовите суровини, от които се изграждат клетките за електромобилните батерии. Цените на кобалта са нараснали със 119% за последната година, докато никеловият сулфат е поскъпнал с 55%. От своя страна литиевият карбонат отчита впечатляващия 569-процентен ценови ръст за разглеждания период.
„Това, което се случва във веригата на доставка, поставя под съмнение постигането на цена от 100 долара за киловатчас“, коментира Каспар Роулс, директор по статистически данни в Benchmark. „Чуваме [за] доста значителни увеличения на цените за производителите на автомобили от доставчиците на клетки“, добавя той.
Някои производители на клетки, които в миналото са предлагали дългосрочни договори с фиксирана цена, са преминали към сделки с променлива цена, което им позволява да прехвърлят част от разходите от покачването на цените на металите върху своите клиенти, изтъква Роулс.
Повечето големи производители на автомобили в САЩ и Европа изместиха фокуса си върху електрическите превозни средства през последните няколко години, което доведе до бурно търсене, изпреварващо доставките. Китай, който доминира във веригата на доставка на батерии и отчита най-големи обеми на продажби на електромобили в света, също увеличава значително производството на електрически коли. На фона на тази пазарна динамика разработването на нова мина за добив на нужните суровини обикновено отнема до 10 години.
Очаква се пазарът на литий да се сблъска с най-големия дефицит до момента през 2022 г. на фона на растящото търсене и проблемите, свързани с производствените прекъсвания заради новите огнища на коронавирус.
Китайският автомобилни концерни вече действат по въпроса, като BYD Co. увеличи цената на някои свои модели с повече от 1000 долара, изтъква Benchmark.
Главният изпълнителен директор на Tesla Inc. Илон Мъск заяви миналата година, че едно от най-големите му опасения за суровините е свързано с никела. „Така че да се надяваме, че това съобщение ще бъде изпратено до всички миннодобивни компании“, посочи той по време представянето на поредния тримесечен отчет. „Моля, намерете никел“, призова той.
Tesla има договор за доставка на никел с BHP Group Ltd., най-голямата миннодобивна компания в света по пазарна стойност.
Новите миннодобивни проекти също често се сблъскват с протести от страна на местните общности, което повдига въпроси относно разширяването на капацитета при доставките. През януари Сърбия отне лицензите за проучване на литий на Rio Tinto PLC след вълна от протести.
Някои фактори биха могли да смекчат оформящата се пропаст между предлагането и търсенето. Миннодобивните компании могат да разширят текущите си операции по-бързо в сравнение с опцията да търсят нови проекти. Рециклирането на батериите от друга страна е разрастващ се бизнес, осигуряващ нов източник на доставки. А новите химически технологии, свързани с батериите, могат да компенсират търсенето на определени материали, като кобалт и никел.
Една по-достъпна технология, подкрепяна от Tesla в Китай, може да осигури известно облекчение на пазара. Батериите, които използват литиево-железен фосфат, или LFP, представляват 57% от общото производство на батерии за превозни средства в Китай през миналата година.
Тези батерии използват желязо в своите катоди вместо значително по-скъпите литий и никел. Все пак тази технология има един голям недостиг – LFP батериите предлагат по-малък пробег с едно зареждане.
Внезапният бум в търсенето на LFP батерии през 2021 г. помогна за повишаването на разходите при литиево-йонните батерии с около 10 до 20% през последните месеци, според изчисления на IHS Markit.
И тъй като LFP батериите използват литий като електролит, те остават изложени на ценови натиск при белия метал.
Недостатъкът при доставките на литий беше силно изразен през 2021 г., тъй като запасите се свиха, изтъкват от Benchmark. Дефицитът може да доведе до временно спиране на работата на заводите при производителите на батерии и на автомобили, което увеличава разходите, добавят от компанията.
Търсенето на литиев карбонат нарасна с около 40% през 2021 г. спрямо предходната година до 491 896 метрични тона и се очаква да се удвои отново до 1,1 милиона тона до 2025 г., според Benchmark .
Евентуално решение на литиевата криза е намиране на алтернативен електролит. Китайската компания Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), най-големият производител на батерии за електрически превозни средства в света и доставчик на Tesla, представи миналата година т.нар. натриево-йонна батерия, която използва по-малко литий спрямо стандартните клетки. Въпреки че технологията остава експериментална, CATL заяви, че планира да стартира търговско производство до 2023 г.
Разширяването на производството на тази нова технология крие технически и логистични рискове, посочват експерти. „CATL е голям оптимист по отношение на натриевите йони, но всяка промяна в технологията е бавен процес“, изтъква Роулс.
