Село Мугла се намира само на 195 км от Стара Загора в красивата Родопа планина, само на около 5 км от границата с Гърция. На 25 км е от град Смолян и на 36 км от Девин, в близост до връх Голям Перелик – землището на Смолян, връх Мурсалица, землището на Настан и обезлюденото село Чамла.
От 1990 година съществуващият път – Мугла-Тешел-Девин е прекъснат поради пропадане на бетоновия мост Мугла-Тешел, който е с дължина около 25 метра. Този път е изоставен и се ползва частично за горска дейност и туристически преходи към селата Тешел, Гьоврен, Триград, Кестен, Водни пад, Кожари, Буйново, Ягодина и Доспат. Сезонно е проходим, има около 10 – 12 дървени моста, някои от които са в лошо състояние или отнесени от реката. Точно под селото се намира местността „Михрапа“, някогашно свещеното място за мюсюлманите свързано с много предания и легенди за съжителството на различните цивилизации и митичният Орфей. В близост е до защитената местност „Казаните“ – землище Гьоврен, местността „Чаирите“ – Триград, почти обезлюденото селище наречено, „кралство“ Чамла и заличено село Мугленски Касък.
Снимки: Паолина Пидакиева
Има легенда, която гласи, че четирима овчари открадват моми от Смолян и ги отвеждат на 24 км навътре в планината, за да не могат да бъдат открити. Така се поставя началото на селото – Мугла. Стари имена на селото са Могила и Муглен.
Първите жители на селото се заселват на това място заради чистата, приятна на вкус вода. Преди години селото е разполагало с училище, в което учели над 300 ученици. Сега средната възраст на жителите е над 50 години, училището пустее. Селото се нарича Мугла, защото много често то потъва в мъгла. Жителите на селото се славят със своята гостоприемност. Те поздравяват всеки новодошъл и в случай, че искате да пренощувате в селото, местните обикновено предлагат дома си или най-малкото ще ви упътят към някой гостоприемен съсед.
Населението се състои от българи, изповядващи ислям. Жителите на селото се определят като помаци с българско самосъзнание. Техният майчин език е българският, тяхната родина е България. В село Мугла живеят едни от най-чистите българи, съхраняващи автентичните родопски обреди и песни.
Тук се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите. Козите наброяват около 50 – 70 броя.
Районът на с. Мугла е известен сред спелеолозите с пещерите си: Дангалешка пропаст, дълга 1142м, Камбанките- 456м. и др.
Резерват Казаните се намира в близост до селото. Създаден е с цел да се съхранят причудливи форми на природата и смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч и характерните за тях флора и фауна. Обявен е за резерват през 1968 г.
В самото село се намират находища на Силивряк (Орфеево цвете). Балкански ендемит – среща се само на Балканския полуостров. Расте в пукнатините на скали. Защитен вид, включен е в Червената книга на България. Силиврякът издържа много време на суша. Ботаниците са установили, че може да преживее повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Растението свива цветовете си, когато е на сянка и веднага се отваря, когато го огрее слънце. Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска с фуниевидна форма. Тук отглеждат и прочутия с лечебните си свойства мурсалски чай.
Всяка година през месец август селото има празник, наречен „Среде лято“. Той се тачи от незапомнени времена. Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на Слънцето. На празника обикновено се представя групата към читалището и се прави курбан за здраве и берекет на връх Михрапа. Празникът продължава 3 дена с кръшни хора под звуците на родопската каба гайда и лиричните родопски песни.
