Снимка: Архив Ройтерс |
Потреблението на природен газ за 2021 година ще бъде най-високо за последното десетилетие, прогнозира изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов по време на открито заседание на Комисията за енергийни и водно регулиране (КЕВР). На заседанието беше обсъдена цената на природния газ от 1 януари 2022 година.
Прогнозата на Павлов е, че цената на суровината ще бъде по-висока от очакваното заради конюнктурата на европейските пазари.
На 10 декември „Булгаргаз“ внесе своето ценово заявление, с което поиска от регулатора да одобри поскъпване на газа с 14,3% до 117,12 лева за мегаватчас. Компанията ще внесе актуализирано заявление, в което ще бъдат отразени движенията на пазарите – газовите и петролните, сутринта на 1 януари. След това КЕВР ще се произнесе с решение за цената на газа от новата година.
Павлов припомни, че преди празниците цената на газа в Европа достигна до рекордните 180 евро за мегаватчас, или 2000 долара за 1000 куб. метра. В сегмента „месец напред“ цената в момента е около 120 евро за мегаватчас. В началото на декември газът се търгуваше в този сегмент при цена от 93-94 евро на мегаватчас, каза още директорът на „Булгаргаз“.
От март 2020 година цената на природния газ от „Газпром Експорт“ се определя от пазарен компонент и затова се следи цената на големите европейски газови борси. Същевременно се повишава и цената на петролните деривати, които пък са формиращи цената на газа от Азербайджан.
Предстои „не малко повишение“, призна и председателят на КЕВР Иван Иванов по време на заседанието и допълни, че причините за това са извън страната и извън правомощията на българските институции.
Павлов посочи, че българските потребители могат да разчитат на 30-35% по-ниска цена на газа спрямо Европа. Всички ползи се пренасят към клиентите и те се изчисляват на 675 млн. лева от началото на годината, каза още директорът на „Булгаргаз“.
Павлов обясни пред КЕВР, че в „Чирен“ са нагнетени с 15% повече газ спрямо миналия отоплителен период и освен количествата за балансиране на потреблението, има и търговски количества, които сега компанията може да продава с голяма печалба. С тези средства могат да се покриват ликвидни „дупки“.
От „Булгаргаз“ обаче са категорични, че не се тегли газ от „Чирен“, за да бъде продаван на борсата, а се предлагат единствено излишъците на дневна база. От газохранилището се тегли газ по график, който е предварително одобрен и има и „малък буфер“, който би покрил пикове в потреблението през зимните месеци. „Булгаргаз“ не може да се интересува какво се случва с количествата, продадени през борсата, нито да ограничава свободната търговия, смята още Николай Павлов.
По време на заседанието Иван Иванов коментира още, че мораториумът върху енергийните цени не обхваща природния газ и това поставя в затруднено положение топлофикационните дружества. Павлов също призова за компенсаторен механизъм за тези компании, защото те са големи потребители на газ и ликвидна криза при тях ще постави в затруднено положение и „Булгаргаз“.
Павлов коментира още, че няма информация за договорки между премиера Кирил Петков и неговия гръцки колега Кириакос Мицотакис за ускоряване на строителството на IGB. Газовата връзка е от съществено значение да получаваме газ в договорения обем от Азербайджан. Благодарение на разговори на президента Румен Радев с азербайджанския му колега Илхам Алиев България получава максимално възможното количество газ, каза още Павлов.
