Депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) внесоха искане в Конституционния съд (КС) за тълкуване на текст от Конституцията за това дали действащият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) може да избира главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС).
От коалицията искат от съда да тълкува „забранителната норма на параграф 23 от Конституцията за това действащият състав на ВСС да избира главен прокурор и председатели на Върховния административен съд“.
Новината идва на фона на противопоставянето на ПП-ДБ и други партии в парламента срещу избора на нов главен прокурор и нов председател на ВАС от настоящия състав на ВСС, който е с изтекъл мандат. Въпреки критиките на политически формации, неправителствени организации и няколко организации на юристите, ВСС реши да поднови избора на главен прокурор, в който единствен кандидат за поста е изпълняващият функциите на главен обвинител Борислав Сарафов.
ВСС започна и избор на нов председател на ВАС, а в същото време остави на поста досегашния шеф на съда Георги Чолаков, чийто мандат изтече.
Преди седмица от и ГЕРБ внесоха питане до КС за това дали ВСС с изтекъл мандат може да избере нов главен прокурор и нов шеф на ВАС. Партията на Бойко Борисов направи това, защото от коалицията го поставиха като едно от условията за сътрудничество с останалите партии в парламента.
„Считаме, че КС трябва да тълкува, защото ВСС с изтекъл мандат, изцяло делегитимиран пред обществото, няма как да инвестира доверие за такъв важен избор за съдебната система. Още повече това е ВСС, в който в професионалната квота, избрана от самите магистрати, има петима липсващи членове. Това подрива доверието във ВСС“, каза депутатът от ПП-ДБ Атанас Славов.
Васил Пандов от ПП-ДБ каза, че искането подпомага това на ГЕРБ и дава възможност да се разгледат в пълнота всички аргументи от правото на Европейския съюз (ЕС) и Европейския съд за правата на човека.
В четвъртък от коалицията внесоха в парламента и предложения за изменения в Закона за съдебната власт. В тях влиза прекратяване на започнали процедури по избор на главен прокурор.
Те включват още промени в работата на ВСС, включително и в процедурите за избор на главен прокурор и председателите на висшите съдилища, както и забрана за това главен прокурор или някой от председателите на ВСС и ВАС да останат на поста като изпълняващи функцията до избор на техен заместник, какъвто е случаят с Георги Чолаков.
Тримата големи в съдебната власт се избират от Пленума на ВСС, но се назначават и освобождават предсрочно с указ на президента. В момента обаче прокуратурата се ръководи временно от Борислав Сарафов, назначен без срок от Прокурорската колегия на съвета след уволнението на Иван Гешев. В същата ситуация от 23 ноември ще се окаже и ВАС.
На този фон самият Висш съдебен съвет действа вече повече от 2 години след края на 4-годишния си мандат. Първата причина за това беше, че парламентът така и не попълни квотата си в новия състав на съвета. В края на 2023 г. пък бяха приети конституционните промени, които предвиждаха разделяне на ВСС на два отделни органа. Изборът на техните състави трябваше да бъде уреден чрез промени в Закона за съдебната власт.
Междувременно обаче мнозинството на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, което прокара конституционната поправка, се разпадна, а впоследствие Конституционният съд отмени и промените в основния закон, които прокарваха тази структурна реформа.
