Извънредно правителствено заседание ще се проведе от 9 часа на 7 декември, събота, съобщи правителствената информационна служба. Министерският съвет ще разгледа проекторешение за одобряване на промени в Накателно-процесуалния кодекс.
Предполага се, че става дума за проекта, с който се създава фигурата на независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор, ако извърши престъпление, отбелязва „Сега“.
По-рано комитетът на министрите към Съвета на Европа и Венецианската комисия разкритикуваха остро проектозакона на министъра на правосъдието Данаил Кирилов по един от най-съществените проблеми на българската съдебна система – безконтролността и безнаказаността на главния прокурор и намесата му в кадровата дейност на съда, пише Дневник.
Комитетът на министрите излезе с безпощадна критика в най-острата си резолюция за България до момента. В нея се казва, че главният прокурор ще остане недосегаем, а проблемът с безграничната му власт дори ще се задълбочи. Малко след това излезе и становището на Венецианската комисия, която предупреждава, че промените не трябва да се отнасят за върховните съдии, тъй като това може да бъде „проблематично от гледна точка на независимостта на съдебната власт“. Данаил Кирилов днес не се отзова на поканата да защити проекта си пред комисията.
Комитетът беше поставил ултиматум на правителството до 1 октомври да представи планираните мерки за промени в закона, които да ограничат недосегаемостта на главния прокурор и да направят възможно разследването му. Тази препоръка беше дадена в решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“, когато в Страсбург установиха, че няма кой да разследва главния прокурор на България дори когато има съмнение, че е замесен в убийство. Тази препоръка вече 10 години стои неизпълнена.
В резултат Данаил Кирилов изработи законопроект, в който предлага разследването за умишлено престъпление от общ характер на главния прокурор да се обвърже в обща процедура с председателите на върховните съдилища. Предлага се дори при съмнения те да бъдат отстранявани от постовете си. Идеята на Кирилов е производството да започва по предложение на поне трима членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) или на министъра на правосъдието, а пленумът му да дава разрешение с поне 17 гласа „за“. Този проект срещна множество критики от специалисти, подобна е оценката и на Венецианската комисия.
Тази година вече беше публикувано предварително становище на отдела по изпълнение на решенията на съда в Страсбург, че предлаганият законопроект от Кирилов, не само няма да реши проблема, а ще го задълбочи. За изпълнението на въпросното решение се настояваше отново и в последния доклад на мониторинга на Европейската комисия, който засега не е отпаднал. Още тогава Кирилов опита да неглижира становището като каза, че не бил чул критики към законопроекта.
Съветът на Европа: Все още няма гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор
В последното си становище от днес Съветът на Европа очертава като основен проблем продължаващата липса на гаранции за създаване на възможност за независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, ако има данни за престъпление. В документа се настоява българските власти да въведат съдебен контрол на отказите на прокуратурата да започне разследване, заедно с мерки срещу прекомерното натоварване на съдилищата и прокуратурите. Настоява се и своевременно да бъде предоставена подробна оценка на обхвата и условията, които трябва да има такъв съдебен контрол.
Съветът на Европа призовава българските власти да въведат солидни гаранции за институционална, йерархична и практическа независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване срещу главния прокурор, във всички ситуации (с изключение на спешни действия по разследването) и на всички етапи на производството, включително предварителните разследвания.
България трябва незабавно да изготви нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на евентуално разследване срещу главния прокурор. В становището се посочва, че, ако има непреодолими конституционни пречки, трябва да предложени необходимите изменения в конституцията.
Съветът на Европа подчертава и че българското правителство трябва да преосмисли и преразгледа идеите на Данаил Кирилов, залегнали в законопроекта за „тримата големи“ от 14 юни и по-конкретно възможността за временно отстраняване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
В становището се отправя и призив към правителството най-сетне да приеме изменения в законодателството, с които се отпадне възможността за автоматично отстраняване на съдии по искане на главния прокурор.
От Съвета на Европа подчертават за пореден път и констатитрания системен проблем с неефективните наказателни разследвания в България, както и продължаващата липса на гаранции да се въведе възможност за независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор. Отбелязва се „със съжаление“, че предложенията на правителството на този етап не са достатъчно конкретни.
„Отбелязваме също с дълбока загриженост, че законопроектът от 14 юни 2019 г. относно разследването на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не само не успява да разреши съществуващите недостатъци, свързани с независимостта и ефективността на разследването относно главния прокурор, но би могъл да затрудни подобно разследване“, подчертават в становището си от Съвета на Европа.
И отново посочват, че изпълнението на решението по делото „Колеви“ не изисква по никакъв начин да се променят правилата за разследване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Съветът на Европа отбелязва със загриженост, че законопроектът на Данаил Кирилов съдържа разпоредби за автоматично отстраняване двамата върховни съдии, което би могло да застраши тяхната независимост.
Освен това подчертават, че е задължение на всяка държава съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и осовните свободи да спазва и изпълнява напълно, ефективно и своевременно окончателните решения на Европейския съд по всеки казус, по който държавата е страна.
Венецианската комисия: Промените да не засягат върховните съдии
Становището на Венецианската комисия е, че предложеният от министъра проект за промени вероятно ще се провали с оглед на целите, които са поставени. Нещо повече – промените не трябва да засягат и двамата председатели на върховните съдилища – Върховния касационен и Върховния административен съд, както предлага Кирилов. Съществува сериозен риск предложеният от правителството механизъм за отстраняване на главния прокурор да не изпълни целите, се казва в документа.
Посочва се, че са необходими комбинация от институционални промени, нови правила и еволюция в политическата култура. И Венецианската комисия е против разширяването на механизма за спиране на двама главни съдии, се казва в становището на комисията.
Въпреки че предложенията за отстраняване на главния прокурор изглежда разумно решение на теория, то може би няма да работи на практика заради позицията на главния прокурор в рамките на държавното обвинение и неговото важно въздейстие върху Висшия съдебен съвет, подчертават от комисията.
Подобно решение би трябвало да се основава по същество на информацията, получена от следователи и прокурори, които са подчинени на главния прокурор. Освен това ще бъде трудно да се намерят трима членове на прокурорската колегия на ВСС, които биха внесли предложение за разследване и 17 членове да гласуват решението за отстраняване и започване на разследване, смятат от комисията и предлагат няколко начина за превръщане на механизма в работещ и по-ефективен.
Комисията препоръчва „независим прокурор“ да разследва главния
Например законодателят може да задължи главният прокурор да се въздържа от каквито и да е инструкции в случаи, които го засягат. Друго предложение е членовете на Върховния съдебен съвет, които не са свързани с прокуратурата, да могат да внасят искане за временно отстраняване на главния прокурор. Сред възможните механизми е и да бъде свален прагът на мнозинството, необходим за решение за временно отстраняване на главния прокурор.
От Венецианската комисия предлагат да се въведе и възможност за съдебен контрол на решенията да не се образува наказателно разследване или поверяване на наказателни преписки на някакъв „независим прокурор“.
Предлаганото от Кирилов разширяване на механизма и възможност за временно отстраняване и наказателно преследване на двамата върховни съдии не е било поставяно като изискване от Европейския съд по правата на човека и е проблематично от гледна точка на независимостта на съдебната власт, предупреждават експертите на Венецианската комисия.
Отстраняването на върховни магистрати от пленума на ВСС, в който съдиите са малцинство, противоречи на европейските стандарти и не съответства нито на текста, нито на логиката на българската Конституция. Венецианската комисия призовава българските власти да се откажат от тази част от предложението.
Комисията още веднъж припомня своите предишни препоръки за по-общи промени за състава на ВСС, и подчертава, че проблемът, посочен в съдебното решение по делото „Колеви срещу България“, не може да се разреши с една единствена поправка, а ще изисква комбинация от институционални промени, нови процедурни и законодателни правила, както и еволюция на професионалната етика и поведение и на политическата култура.
Целият текст със становището на Венецианската комисия се очаква да бъде публикувано на 9 декември на страницата на комисията.
Становищата на Венецианската комисия не са задължителни за изпълнение, но са препоръчителни. Премиерът Бойко Борисов преди дни увери, че всички препоръки на комисията ще бъдат изпълнени. Той изрази и готовност за бързи промени.
В интервюто си по Би Ти Ви в сряда обаче той обяви съвсем друг вариант, който уж му бил препоръчан в черновата на Венецианската комисия. „За подсъдността на главния прокурор те казват, че трябва да има абсолютно независимо прокурорско звено, с две трети да се избере от прокурорската колегия и ако има извършено престъпление, този прокурор да може да го проведе това разследване, без да се отчита на никого“, обясни премиерът. Той се възползва от факта, че никой още не е виждал черновата, и изрази готовност промените да се приемат набързо – „още в събота“, от Министерския съвет.
Препоръките на Венецианската комисия са важни, особено в светлината на последните признания на главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Бойко Борисов, че изборът на съдебните ръководители се случва извън съдебния съвет. Заради изявленията им председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов призова да бъдат разследвани за търговия с влияние.
Събота, премиерът Бойко Борисов свиква извънредно заседание на Министерския съвет, за да се реши как правителството ще отговори на критиките.
