ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 66, 1991 г.
Право на отговор
„ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА НЕ ОЗНАЧАВА „ДИВ“ ПАЗАР“
По повод кратката бележка във в.“Стара Загора“ от 30 юли т.г. на г-н Ат.Тишев „За дивия пазар“ и за още нещо“, написана по повод на наша статия, публикувана в същия вестник /бр.47, тази година/ под заглавие „Пазарната икономика не означава див пазар“, без да ограничаваме правото на автора да ни опонира и мотивира своя позиция, ние сме длъжни, както и другите автори, да участваме в дискусиите по теорията и практиката на пазара и пазарната икономика.
Първо. Искаме да подчертаем, че когато ние пишем, че страната реално е тръгнала към формиране и реализиране на истински пазарни отношения, както пишем, реално е тръгнала, ние сме съгласни, че тук има процес. А що се отнася до мисълта на г-н Ат.Тишев – „спокойно ще помислим, че у нас вече господства същински капитализъм“, всъщност ние все още се намираме в процес на развитие на демократичен социализъм и процес на формиране на елементи на либерален капитализъм. Проблемът пък за истинските пазарни отношения, според нас, те еднакво са присъщи на демократичния социализъм и на либералния капитализъм. За първия е дискусионен проблемът за пазара на работната сила. Но разглеждането на командно-административната система допуска формиране и на такъв пазар. Второ. Ние смятаме, че абсолютизирането от г-н Ат.Тишев на въпроса, че „светът не познава пазар без еквивалентност и конкуренция“, на опонента и можем да напомним за монополния пазар при развитите капиталистически страни, както и ограничения държавно-монополен пазар на административно-командния социализъм, които са монополни и не осигуряват еквивалентни пазарни отношения във всички търговски сделки. Да не пишем за двете системи на цени – на едро и на дребно; за цени на земеделските продукти и за цени на средствата за производство. Еквивалентност във всички случаи на пазарни отношения имаме при свободния пазар и при развития съвременен, цивилизован пазар, към който ние насочваме вниманието. Последното, без всякакъв монопол, е възможно и в условията на планово-пазарна или пазарно-планова икономика. Нещо, което е тенденция или реалност в съвременните развити страни на Запад и на Изток /имаме предвид Япония и Ю.Корея/. Трето. що се отнася до мнението на автора – до различията на пазарните отношения сега и през миналия век, то те с нищо не са се променили, променили са се формите на реализация и „стратутът“ на участниците в тези отношения. Ние посочихме, че пазарните отношения в „империалистически“ организираните държави и в техните взаимоотношения с другите държави, както и през периода на административно-командния социализъм, са нееквивалентни. А това е изменение по същество. Може би г-н Ат.Тишев иска да ни каже, че капитализмът от миналия век, а даже в рамките на сегашния ХХ век, не се е изменил… Ние ще му напомним, че капиталистическите страни днес имат не само солидно пазарно-търговско и финансово планиране в отделните предприятия /плюс необходимите счетоводни операции/, но имат и стратегическо планиране в цялото си народно стопанство, заедно с държавни органи по самото планиране и министерства на финансите, които изготвят финансов план равен на бюджет! Тока че, ако сме обективни, това е съвременен капитализъм с пазарно-планова икономика и управление. само че тези държави много не афишират с думи това сложно понятие – действителност, просто си вършат работите, като умело използват и планирането. Едва ли обаче такъв капитализъм е имало през миналия век… Четвърто. Що се отнася до обективния закон за пропорционалността, той е общ икономически закон дори и при натуралното стопанство, в рамките на обособени държавни системи. И те не са можели без тази пропорционалност. Друг е въпросът, че тази пропорционалност при свободната пазарна икономика си пробива път като тенденция, чрез криза и свръхпроизводство, или при други условия чрез дефицитен пазар. Пето. Що се касае до искането на автора да предложим механизъм за компенсиране на работната заплата , тъй като движението на работната сила и заплащането на труда следват други закономерности, въпросът не е тъй лесно решим. Борбата с инфлацията при криза /дефицит на стоки/ ние смятаме за определено време да се извършва при взаимовръзка между повишаването на цените и равнището на работната заплата. В случая съотношението трябва да бъде 1:0,6 – 0,7, а не в границите: 6:10 пъти увеличение на цените и с 50% увеличение на заплащането на труда, както постъпиха правителствата. Тук следваше дори да се отрази диференциалната рента, търсенето и предлагането, като паричният феномен не бива да довежда до жестоко ограничаване на потреблението и до стагнацията на самото производство. Нещо, което е против всяка здрава логика. А резултатите от „икономическата реформа“ у нас са вече налице. По тях нашият опонент би следвало дълбоко да се замисли, като оцени правилно последиците за масовия производител и потребител. Ние сме далеч от истинската реформа…
Проф.д-р Филип БАЙЛОВ
Ст.н.с.д-р Благовест СИВЕНОВ
