ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 54, 1991 г.
Предизвикан отговор
„ЖУРНАЛИСТИ“ ХОДЯТ, МАМО!…
Сигурно и аз бих подминал без особено внимание статията на г-н Панайот Манолов, ако не бяха необходими някои уточнения. Тръгвайки по „следите“ на моята статия под заглавие „Бизнесмени ходят, мамо!“, отпечатана във в. „Стара Загора“ брой 48/28 юни т.г., г-н Манолов се явява в качеството си на адвокат защитник на кооперация „Развитие“, както става ясно от статията, поместена на първа страница във ведомствения вестник на кооперацията „ВИС“ /бр.17 от 4-11 юли т.г./. Но като такъв /адвокат – б.а./ той би трябвало да знае, че няма нищо по-несериозно от това да се пренебрегнат фактите. В такъв смисъл приемам за напълно голословни твърденията, че „е напълно ясно кой стои зад подетата кампания против кооперацията“ и че тя на някого „мъти“ водата. Та като ви е напълно ясно това, защо не си послужите с имена и факти. Някои вестници може и да имат такива спонсори*, но не и в. „Стара Загора“. Още по-несериозно звучи и политическият подтекст, в който се обвиняват вестниците – „борба с всички средства против кооперациите…“. Защо г-н Манолов не посочи поне една публикация в този дух? „Безспорно е, че кооперация „Развитие“ – пише в статията пледоария г-н Манолов – постигна големи успехи и за кратко време се утвърди като финансово стабилно търговско предприятие…“ Като е така, защо тогава толкова много бави плащанията на търговските си партньори, та се налага много често те да се обръщат към арбитража и по съдебен ред да си получават парите. Недоумявам защо г-н Манолов е счел, че пиша едностранчиво, след като открито заявява: „Не оспорвам верността на фактите, изнесени в „Бизнесмени ходят, мамо“. Нещо повече, той дори се опитва да омаловажава въпросните факти, като сочи, че това не са заключения по приключили арбитражни дела, а искови молби /?!/. И тъй като фактите, с които разполагах по въпросните дела, са напълно достатъчни, тъй като в тях са фиксирани мненията и на двете спорещи страни, затова не бе необходимо допълнително проучване. Мога да ви кажа още нещо, г-н Манолов: всеки журналист сам решава с кого и как ще разговаря, стига онова, което пише и под което слага подписа си, да отговаря на истината. Г-н Манолов, питам защо вие, след като пишете срещу мен, не ме уведомихте и не разговаряхте с мен при положение, че ме обвинявате в недобросъвестност? Може би вие не знаете, че когато събирах материала за статията, аз разговарях с много хора и изградих собствено мнение за работата на ръководството на кооперация „Развитие“. А и фактите са най-добро доказателство за всичко. Аз не мисля, че фактите, които използвам, са неубедителни, но все пак реших да поканя за коментар арбитър. Просто мое виждане за организация на тази статия. Защо пък да не коментира този, който не само разглежда, но и вече се е произнесъл по съответните дела? И защо един арбитър да не може да употреби думи като „нетолерантни, неетични и чисто спекулативни отношения“. Защо тогава вие не употребите други думи за кооперация „Развитие“ при положение, че месеци наред не се издължава към фирми и ТКЗС, след като са налице предадени и продадени стоки, извършени превози и надлежно сключени договори? Не разбирам защо е така объркано защитното ви слово, г-н Манолов (та вие имате богат опит в журналистиката като дългогодишен кореспондент на в. „Работническо дело“), та веднъж не давате право на арбитъра да се изказва по присъдени дела, след това приемате, че той има право да комнетира, след като се е произнесъл. Но във въпросната статия той не предрешава делата, в какъвто смъртен грях го обвинявате, а само казва, че продължават да постъпват дела срещу кооперацията. Освен това моята статия нямаше за цел да изчерпи богатата палитра на арбитражната практика на кооперация „Развитие“, иначе сигурно щеше да се стигне и до въпросните 1 милион и 400 хиляди лева срещу фирма „Аугуста“. Не мога да приема назидателния ви тон, г-н Манолов, като казвате: „Не, г-н Цанков, така не може!“. Много ми заприличвате на някой, който наскоро от телевизионния екран размахваше пръст и говореше за правова държава. Прочее, за правова държава говорите и вие в защитното си слово: „Ние претендираме за правова държава и ако ставаме правова, трябва да зачитаме правовия ред…“ А защо в такъв случай кооперация „Развитие“ не зачита този ред и не спазва толерантност във взаимодействията с партньорите си? Разбрахме, че според г-н Маньо Петков, председател на кооперацията, когото вие цитирате в статията си, че в. „Стара Загора“ се чете и зад граница, след като и една чужда фирма, наред с една българска, са заявили по телефона, че не желаят по-нататъшни контакти с кооперацията, тъй като тя била „нетолерантна и неетична“ спрямо своите партньори. „Ако тези фирми – казва г-н Моньо Петков – потвърдят отказа си писмено, ще бъдем принудени да съдим виновниците за материалните щети, които ще претърпи кооперацията. А загубената валута за народното стопанство?!“ Тук ще се въздържим от коментар, а само ще попитаме г-н Моньо Петков: Кого ще съдите, г-н Петков? Журналиста Кънчо Пенев, че е изнесъл верни факти, или арбитъра Вълчо Цанков, че е присъждал делата според закона?
* Спонсор все пак в. Стара Загора“ имаше – фирма „Индустриалкомерс“, съвместно с Транспортна банка, но след като 3 месеца им издавахме вестник, те съвсем непочтено отказаха да си платят. Но това не е случай, който няма нищо общо с маниера на дейност на кооперация „Развитие“.
Кънчо ПЕНЕВ
