Тази вечер в хитовия турски сериал „Завинаги“ зрителите ще са разстроени почти толкова, колкото ще бъде и главната героиня, която влиза в домовете им всеки делничен ден вече толкова месеци.
Есма и цялото семейство са изгонени от Дома за стари хора
Сюрея е отишла на общия гроб на родителите си и е занесла оплетено от маргаритки венче. Тя разговаря с майка си спокойно и всеопрощаващо – нещото, от което нейното душевно спокойствие се нуждаеше от момента на разкритията за истините от детството ѝ. С нея е и Санем.
С големи торби, пълни с подаръци, Адем и Гюнеш влизат в Дома за сираци. Децата благодарно ги прегръщат и целуват, само едно момиченце стои встрани и не се нарежда за играчка. Когато Гюнеш му занася някакво плюшено животинче, детето го взима и хуква нанякъде. Озадачената жена наблюдава малките самотници и страшно се разстройва, а Адем се опитва да я успокои.
В имението е чудесен слънчев ден, а в градината кипи трескава подготовка за отбелязването на Деня на майката. В тревата е подредена дълга маса, в двата края на която вече са седнали Есма и Гарип, а всички останали са заети със задачи. Един по един пристигат Мерт с Ария, Осман и Анастасия, както и Адем с Гюнеш. Някои не знаят, че Дилара е поканила дизайнерката и първоначално се стряскат, но всички се поздравяват топло и дружески.
Мъжете се зевзечат край барбекюто. Разменят се подаръци и щастието изглежда непоклатимо. Архитектът на тази голяма фамилия, както Фарук нарича Есма, е причината всички да са около масата в този момент и да са съпричастни към живота на останалите по братски и с грижа.
Но Гарип е някак отнесен и не е в кондиция. В голямата еуфория обаче никой не го забелязва. След общите снимки той решава да се качи в стаята им, за да си почине, но първо казва на Есма, че много я обича. Във фоайето на конака го настига Фарук, забелязал оттеглянето му. Топли думи на благодарност, както и извинения за първооначалната реакция на неприемане от синовете на Есма, отправя най-големият Боран. Вероятно последната му реплика казва всичко: Ние ще продължим да те наричаме „батко“, а ти го възприемай като „татко“… Гарип го прегръща в отговор и с усмивка отговаря, че сега би могъл да умре щастлив.
Вече в стаята, чиито прозорци са отворени и вътре влиза гълчавата от празника, Гарип си припомня картини от младостта му с Есма и техните срещи, както и мечтата им да имат заедно поне 5 деца и да остареят един до друг. Е, това се сбъдна, макар децата да не са общи. Доволен от това, което му е дал животът, Гарип умира с усмивка.
А долу в градината жените се нареждат край специалната торта, предназначена за всички майки в семейството. След това Есма се качва в къщата, за да провери как е Гарип. Сцената е покъртителна. Една красива любов приключва завинаги. Творецът е угасил огънчето на единия…
Назиф намира и двамата в леглото.
