Как се тълкува преженването и значението му съгласно законите на незримия свят?
Защо в българската традиция преженването винаги се е приемало за нещо лошо, носещо нещастие и за преженващия, и за преженвания брат/сестра?
[ad id=“225664″]
Какъв е смисълът преженващият брат/преженващата сестра да откупи правото си на женене/омъжване от преженения брат/преженената сестра с дрехи или обувки?
И съвременни българи продължават да робуват на това вярване и да го подкрепят. Вреди ли на децата им?
[ad id=“263680″]
Алена отговаря:
Страха от преженването определям единствено като суеверие, здраво вкопало се в податливата за всякакви суеверия българска душевност.
До падането на България под турско робство проблемът с преженването не съществува. Семействата са големи и на никой не му е хрумвало да поставя условия, които във време на войни и епидемии могат да унищожат целия род, когато по-малките деца, нищо че си имат севда и са готови за брак и деца, да чакат каките и батковците си да създадат семейство.
След падането на България под турско робство, някъде от 15-и век, преженването постепенно се е превърнало във важен фактор при създаването на семейство, на който даже е било вменено нещастие и за преженващия, и за преженения. Основната цел е била колкото се може по-дълго време семейството да се радва на повече работна ръка и да не се наемат аргати.
Ако първородното дете е мома, която трябва да отиде съгласно традициите да живее при съпруга си, а второто е момче, но то реши да се ожени първо, може сестра му и младата съпруга да не се харесат и той да отиде да живее далеч от дома на своите родители. Губи се ценна работна ръка. А когато се ожени и първородната мома, родителите ще останат „сами като кукувици“. Дори са ми известни ритуали за привързване на второто дете, без значение син или дъщеря, към родителите за късно сключване на брак, само и само да бъдат спазени уж полезните традиции на преженването.
[ad id=“236993″]
Така е било във вековете назад. Тази първоначална хитрина постепенно се е превърнала в правило и малцина са се замисляли за безсмислието на преженването в съвремието, както и за последиците съгласно незримия свят и кармата.
Представете си семейство, в което спазват тези суеверия, дори и в 21-и век. Днес причините да се вкопчват в тях са неясни, но… голямото дете не се жени или омъжва. Малкото чака, има си връзки, но все ги приключва или бива изоставяно, защото партньорът до него в един момент решава, че няма защо да си губи времето и да дочака каката или баткото да се оженят, че да дойде и техният ред за сватба.
Годините минават, а най-голямото дете в семейството не сключва брак. Отдавна вече е утвърден характер и той или тя предпочита и харесва създадения ред около себе си и не желае никой да го нарушава. Естествено усилията на родителите не допускат да се ожени и второто дете и така в един момент, ако не бъде преженено първородното, в семейството се оказват двама стари ергени или две стари моми, които са интересни за обсъждане в своите среди, но никой не подозира каква е истинската причината за безбрачието им.
Да се върнем на темата карма и незрим свят! Всеки идва на този свят, без значение в какво семейство се ражда, носейки със себе си своите тегоби, негативна и положителна карма. Едни са заслужили или имат задачата да изчистят кармата си, като създадат семейство, други точно обратното – длъжни са да изживеят живота си в самота, за да научат своите уроци и в самотата си да осъзнаят смисъла на брака, семейството, приятелството, отговорността към децата.
В разрез с незримия свят и особено със законите на Кармата, а също и с Вселенските закони е да се насилва някой, който няма заложен брак, да се жени или да бъде принуждавано второто или третото дете в едно семейство да чака, да не преженва и да товари своята карма. Дори родителите нямат право да моделират според собствените си разбирания живота и Съдбата на своите деца.
Единственият „бонус“ от това суеверие е създаване на кармични врагове между родители, братя и сестри.
Дали един човек – мъж или жена, ще е щастлив в брака, не зависи от преженването, а от много други фактори – спазена Съдбовна забрана за брак, подходящо партньорство, което гарантира стабилен брак и раждане на деца, добро финансово състояние и покрив над главата. Вече отдавна не е прието младите и старите да живеят в един дом. Поколенията са изправени на двата бряга на непреодолима интелектуална и техническа пропаст между развитието на едните и невъзможността да ги разберат у другите, живели в по-различно време.
Няма каквато и да било причина при женитба на по-малкото дете в семейството то да откупва от своя брат или сестра това свое право. Това стародавно суеверие обаче е намерило своето решение с друго суеверие, слава Богу без вреда и негативни последици. В различните краища на България нюансите са различни, но общо взето се свеждат до следното: когато преженваният е мъж, му се купува риза от преженващия или преженващата. Когато е жена, й се купува рокля, някъде обувки. Както се казва, суеверие суеверие избива, но едното винаги остава.
Всеки човек има своята Съдба и Карма за разплащане. След навършване на пълнолетие детето, без значение как е възпитавано и в каква среда е расло, тръгва по своя си път и изявява характера, чертите, интелекта, които са му заложени. Вече самостоятелният човек тръгва по пътя, по който го води неговата карма, за да изпълни кармичните си задължения.
