Злоупотреба с власт и произволни действия по връщане на доказателства. Пропуски в протоколите от изземвания, съмнително разделяне на материали в различни дела и необяснимо забавяне в хода на разследването.
Така най-общо звучат основните констатации за прокурорски злоупотреби по случая “Осемте джуджета”, направени от самата прокуратура още през 2020 г. Констатации, станали факт непосредствено след като Антикорупционният фонд (АКФ) публикува едноименното си разследване за изземването на част от бизнеса на асансьорния производител Илия Златанов.
Става въпрос за схемата, която – по свидетелства на потърпевши и участници – е била ръководена от издирвания в момента бивш следовател Петьо Петров-Еврото, бившата му съпруга Любена Павлова и действащи прокурори.
В началото на юли тези констатации бяха представени от временния главен прокурор Борислав Сарафов пред Висшия съдебен съвет (ВСС). Тогава стана ясно, че предшественикът му Иван Гешев е бил запознат с този доклад, но въпреки това нищо не се е случило.
Според Андрей Янкулов от АКФ тези констатации “изцяло потвърждават всичко, което ние сме изнесли като обстоятелства още преди три години, особено по линия на престъпната схема за присвояване на веществени доказателства на висока стойност – злато и парични средства в брой на обща стойност около 5 милиона лева”.
След уволнението на Гешев и избора на досегашния му заместник Сарафов за временно изпълняващ длъжността на главен прокурор, по “Осемте джуджета” беше разпоредена нова проверка – на Софийската апелативна прокуратура. Тя трябва да проследи действията на всички замесени прокурори и да прецени дали има данни за извършени от тях престъпления. Самият Сарафов вече каза пред ВСС, че според него такива има.
Свободна Европа нееднократно отправи въпроси към Гешев за това дали е имал информация, че по случая има данни за престъпления на прокурори, но той не пожела да отговори.
Началото на аферата
Аферата “Осемте джуджета” доби известност покрай вече несъществуващия едноименен ресторант в София, ползван от Петьо Еврото като офис. Място, където по думите на Любена Павлова бившият ѝ съпруг е развил корупционна схема, в която „на заплата“ са били прокурори, следователи, съдии и полицаи.
Досега казусът беше неглижиран от ръководството на прокуратурата, включително с обяснението, че става въпрос просто за “семейна драма” заради спор между Илия Златанов и сина му Явор Златанов.
Бащата твърди, че заради конфликт със сина си е потърсил помощ от бившия следовател Петров. Петров, който на свой ред, е “уредил” да бъде образувано дело за изнудване срещу сина, дъщерята Пролетина и бившата жена на бизнесмена Юлия.
По думите на Златанов от семейството са иззети голямо количество злато и пари, които в крайна сметка са присвоени от Любена Павлова буквално пред сградата на несъществуващата вече Специализирана прокуратура.
Съществени роли в случая имат бившият ръководител на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров и охранителната фирма “Делта гард” на Димитър Спасов-Каратиста, която е наета от Явор Златанов и според баща му насилствено отнема от него контрола на един от асансьорните му заводи.
Илия Златанов казва още, че накрая фактически е прехвърлил голяма част от бизнеса си на Петьо Еврото и Любена Павлова, за да получи синът му животоспасяващо лечение. През есента на 2021 г. Явор Златанов потвърди тази история пред АКФ.
Докладът на Инспектората на ВКП
По времето, когато баща и син Златанови правят своите публични разкрития по случая, ръководството на прокуратурата решава да започне проверка. Още през юни 2020 г. Гешев разпорежда това, а бившата му заместничка Красимира Филипова определя с нея да се заеме Марио Василев от Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Той изготвя доклад, по който друга бивша заместничка на Гешев – Пламена Цветанова, прави резюме, става ясно от представените от Сарафов документи пред ВСС. Година по-късно, през юли 2021 г., Гешев поставя резолюция “запознат” на доклада и с това всичко приключва.
Констатациите на прокурор Василев никога не виждат бял свят, въпреки че в тях се говори за “груби закононарушения”, които “следва да получат своето адекватно санкциониране“. Най-фрапантните сред тях са свързани с връщането на голямо количество злато и пари, иззети като доказателства по делото за изнудване срещу Явор Златанов, сестра му и майка му.
Става въпрос за 35 кг златни ценности, оценени от самата прокуратура на над 4 милиона лева, както и 550 000 евро в брой. Марио Василев описва серия нарушения още по време и непосредствено след тяхното изземване – липса на детайлни описи на всеки отделен предмет и банкноти, липса на оценителна експертиза, липса на следи тези ценности и средства да са съхранявани в банка, както изисква законът.
Връщането на доказателства
Нещата съвсем загрубяват, когато по делото започват да постъпват молби за връщане на доказателства – първо от адвокат, упълномощен от Илия Златанов, а след това и от адвокат на бившия депутат Димитър Ламбовски. Всички тези пълномощници идват от една и съща кантора – там, където Златанов подписва прехвърляне на част от бизнеса си под натиск от Петьо Петров и Любена Павлова.
Пълномощникът на Златанов-старши претендира, че клиентът е собственик на иззетото злато, въпреки че самият бизнесмен никъде в разпитите си по делото не твърди подобно нещо. На този фон синът му официално декларира, че притежава златото, което му е семейно наследство.
По тази молба няма произнасяне в продължение на месеци, въпреки че процедурата предвижда това да се случи до три дни. В крайна сметка през февруари 2020 г. част от златото е върнато. По думите на Илия Златанов обаче то е било освободено от спецпрокуратурата и директно натоварено в джипа на Любена Павлова.
“Само на това основание – че има две насрещни претенции за вещи, които са иззети, такава молба не може да бъде уважена. Могат да се връщат доказателства само на лица, от които са иззети, ако няма спор за тяхната собственост. Нито едно от тези условия не е изпълнено”, коментира пред Свободна Европа бившият прокурор Андрей Янкулов, сега експерт от АКФ.
Връщането е станало с постановление на прокурор Дилян Деянов – първият от общо четирима прокурори, работили делото.
“Постановлението за връщане на веществени доказателства – монети, на прокурор Деянов е логически противоречиво, напълно необосновано и поради това може да се характеризира, като произволно”, пише в доклада на ВКП за “Осемте джуджета”.
Авторът му Марио Василев е още по-краен в заключенията си по повод връщането на сумата от 550 000 евро. През март 2020 г. към нея предявява претенция Димитър Ламбовски, представяйки договор за отговорно пазене на 650 000 евро, според който той е предоставил тези пари на Явор Златанов.
Пет дни по-късно Димитър Франтишек Петров включва към разследващия екип по казуса Кирил Пейчинов, който още същия ден се разпорежда иззетите 550 000 евро да бъдат върнати на поискалия ги Ламбовски, макар че сумата в неговата молба дори не съвпада с тази на иззетите средства.
“Извършеното своеволно, фактическо предаване на веществени доказателства, със значителна стойност, иззети в хода на неприключило наказателно производство, без надлежно постановление и обосновка за това, е злоупотреба с власт и служебно положение от страна на прокурор Пейчинов, за което следва да му се потърси съответна отговорност”, пише в доклада на ВКП.
“Всичките тези обстоятелства в съвкупност, заедно с констатациите в доклада, че има много странности при администрирането на молби, определянето на наблюдаващи прокурори с резолюции, забавено произнасяне – всичко това, когато се събере, не може да доведе до друг извод, освен че това е престъпна схема за присвояване на ценности, които са иззети като веществени доказателства”, обобщава Андрей Янкулов пред Свободна Европа.
Той припомня, че Илия Златанов и Димитър Ламбовски твърдят, че никога не са получили тези вещи, а те са товарени в джипа на Любена Павлова на паркинга на спецпрокуратурата: “Това най-лесно можеше да бъде опровергано, като покажат записите от камерите от съответните дни, но това никога не се случи”.
Какво следва?
Свободна Европа отправи въпроси до пресцентъра на прокуратурата за хода на настоящата проверка по “Осемте джуджета”. Оттам отговориха, че тя е приключила и предстои резултатите от нея да бъдат огласени до края на тази или в началото на следващата седмица.
Основният въпрос, на който се чака отговор, е дали тя е открила данни за престъпления на прокурори по този случай. Както и дали отказът от май 2021 г. по аферата да се води разследване е отменен и ще има ли все пак такова.
Освен евентуалната наказателна отговорност на замесените прокурори обаче, стои въпросът и с дисциплинарната. Защото ако по случая така и не се стигне до осъдителни присъди, поне да има уволнения.
По време на изслушването на Борислав Сарафов във ВСС на 6 юли, когато той представи доклада на ВКП, членът на съвета Атанаска Дишева няколко пъти му обърна внимание, че той трябва да потърси и дисциплинарна отговорност на замесените прокурори.
Проблемът тук е, че тази отговорност има давност – шест месеца от момента, в който съответното нарушение е станало достояние на органите, които имат правомощие да инициират дисциплинарно производство. В случая главният прокурор се явява точно такъв, а видно от резолюцията му върху доклада на Марио Василев той го е прочел най-късно през лятото на 2021 г., тоест преди доста повече от шест месеца.
Според Дишева обаче сега Сарафов може да потърси дисциплинарна отговорност за бездействие – както от прокурорите, наблюдавали разследването срещу Явор Златанов и роднините му, така и срещу двете бивши заместнички на Гешев, които не са предприели нищо, след като са се запознали с доклада на ВКП.
„Това е много важно, защото тези хора трябва да бъдат извадени от системата. Особено заради тези разпореждания с веществени доказателства. Трябва да се намери начин тези хора да бъдат махнати от системата. Престъпление може и да не се докаже, но те не трябва да продължават да работят там, а няма друг начин да бъдат махнати“, казва Дишева пред Свободна Европа.
И тя, и Янкулов обаче признават, че не са убедени в искреността на намеренията на Сарафов да разнищи този казус. Най-малкото заради пълното му мълчание по темата през изминалите три години. Както и заради твърденията на замесени, че той е бил част от схемата на Петьо Петров. Твърдения, които Сарафов отрича.
