Химичката Евелина Славчева беше избрана в понеделник за председателка на Българската академия на науките (БАН). Така тя стана първата жена начело на Академията в историята ѝ.
Славчева ще поеме поста от акад. Юлиан Ревалски, чийто втори мандат изтича на 7 декември. Мандатът на председателя на БАН е 4 години.
Тя беше избрана в понеделник от Общото събрание на Академията с 81 гласа подкрепа срещу 19 за акад. Христо Найденски от Института по микробиология получи 19 гласа подкрепа.
Славчева е член-кореспондент на БАН от Института по електрохимия и енергийни системи.
Коя е Славчева
Евелина Славчева има дългогодишен опит на различни позиции в БАН. Била е председателка на Общото събрание. Също така е основала и ръководила секцията „Водородни системи с полимерен електролит“ в Института по електрохимия и енергийни системи.
От 2012 до 2015 г. е председателка, а след това и директорка на Научния съвет на института. Авторка е на 127 научни публикации и на един патент. Тя ръководи 23 научноизследователски проекта, включително „Център на компетентност ХИТМОБИЛ – технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“.
В управленската си програма за следващия мандат Славчева посочва редица свои приоритети, сред които „фундаменталните научни изследвания, които са основа за напредъка и цялостното развитие на обществото“ и „социалните и обществени науки, които са ключови за демократичното развитие на България като правова и социална европейска държава“.
„Моят основен принцип е приемственост и модерност, което означава, че нищо добро от миналото няма да бъде забравено, а ще бъде използвано и надградено“, каза Славчева след избирането си.
Ролята на БАН
Българската академия на науките е най-голямата научна организация в България и е създадена през 1869 г. Нейни директори са били редица исторически фигури като Иван Гешов, Марин Дринов, Богдан Филов.
БАН е държавно финансирана автономна организация, която обединява десетки научни институти в страната. Според сайта на академията това са 42 автономни научни звена, в които работят около 3000 учени или около 15% от работещите в сферата на науката в България.
Членовете на БАН включват академици, член-кореспонденти и чуждестранни членове. Те извършват научни изследвания, приложна и технологична дейност, както и подготовка на кадри.
На въпрос относно бюджета на БАН за 2026 г. Славчева отговори, че „предстои един доста тежък период“ и се опасява, че може да не бъде приет държавен бюджет за следващата година до края на настоящата.
Държавният бюджет за 2025 г. трябва да бъде гласуван от парламента. От изборите в края на октомври насам депутатите все още не са успяли да излъчат председател на Народното събрание, което е необходимо, за да може то да заработи.
