ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 4, 1990 г.
ПРИЗИВ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ
Политици и журналисти, социолози и икономисти предупреждават, че градусът на социалното напрежение на народа ни постоянно расте. Работници, лекари, учители, задушавани от досегашната политика на управляващите, неудържимо отхвърлят воала на „социалното благополучие” и протестират срещу натрупаните социални неправди.
Грохналите от тежък труд земеделци на село усещат коварството на новото време и със смирен глас приканват: „Ние ви храним, братя! Не стачкувайте! Нека се запретнем дружно за работа! С труд ще се оправим!”
Мили селски хора, чудно ми е и се възхищавам от гениалността на мисленето ви. Вие, които изнесохте на гърба си всички политически, социални и икономически сътресения на нашето време, си оставате най-чистото, най-непретенциозното съсловие. Тази гениалност е родена от голямата ви любов към земята и труда. С любов вие осигурявате живота ни. Вие, които дадохте първите жертви срещу фашизма, вие, които едва се върнахте от касапницата край Драва, получихте страшното прозвище „врагове на народа” от младата комунистическа управа, бяхте натикани по затвори и концентрационни лагери, заради любовта си към земята и свободата.
Мили селски хора, от земята ви лишиха, но вие не се поддадохте на отчаяние. С труд, който само вие познавате, засяхте семето на надеждата за по-богат и мирен живот. С любовта си към земята го отгледахте в годините, които се нижеха една от друга по-тежки и жестоки.
С постановления и укази плодотворната българска земя беше потъпквана, но вие пак я изоравахте и я правехте плодородна. Заводи, казарми и правителствени резиденции ненаситно гълтаха плодородни райони, а вие се намирахте начин земята да ражда хляб за всички.
Грандиозни аграрни реформи и системи унищожаваха това ваше умение и ви принуждаваха с отчаяние да вземете чука и мистрията, за да строите заводи и градове, от които земята се трови и умира.
С умирането на земята изчезваше и желанието ви да вдигате очи към светлината. Без светлина няма хляб, а без хляб няма живот!
Прекланям се пред вас, добри селски хора, защото вие знаете най-добре тази истина!
Великите комунистически стратези и държавници се издигнаха толкова високо, че ви изгубиха от погледа си. Затова вие сте най-онеправдани. Но защо, след като цял народ се вдига срещу лъжата, жестокостта и омразата, вие страхливо се спотайвате! И вие като целия народ сте ограбени, но не търсите нито морални, нито материални обезщетения.
Защо? Кое е най-запустялото в България? – Българското село. Кой е най-обезличен в България? – Старият български селянин, съсипан от непосилен труд. Той почти няма пенсия и други социални придобивки и няма кой да му ги даде. Кой е най-уплашеният в България от 45 години насам? – Българският селянин.
И днес кметове и членове от БКП удрят заплашително с юмруци по общинските бюра, защото са изгубили чувство за истина и отговорност.
Земеделци, България е в криза, а в тази криза цял народ прозира идващата демокрация! Тя идва без кръв и пожари. Днес е време да възстановите вярата си. Вие сте богати и имате Александър Стамболийски, Никола Петков и бъдещето! Не се страхувайте! Пролет е! стъпкана и изпомачкана, земята чака!
Георги КОЛЕВ
Призив към българските земеделци
