Снимка: Tomohiro Ohsumi/Bloomberg |
Съобщенията се появиха късно вечерта в понеделник: Русия вероятно е използвала химическо оръжие в Мариупол. Това твърди украинският полк „Азов“, един от няколкото паравоенни доброволчески батальона.
Според канала на „Азов“ в Telegram неизвестно вещество е било пуснато с дрон над отдавна оспорвания град. Проруските сепаратисти в източния украински регион Донецк отричат да са използвали химическо оръжие, съобщава руската информационна агенция „Интерфакс“, като се позовава на Едуард Басурин, командир на сепаратистите. Твърденията не могат да бъдат проверени по независим начин. Украинският обществен телевизионен канал Suspilne също съобщи, че няма потвърждение от официални източници.
Според украински източници хората, засегнати от веществото, страдат от затруднено дишане и двигателни нарушения. Бившият командир на „Азов“ Андрий Билецки съобщи за трима души със симптоми на отравяне.
След съобщенията от Мариупол британският външен министър Лиз Тръс написа в Twitter, че работи с партньори, за да провери подробностите. Всяко използване на такива оръжия ще бъде ескалация, за която руският президент Владимир Путин и неговото ръководство ще бъдат държани отговорни, каза тя.
Малко преди предполагаемата атака Русия очевидно бе заплашила да използва химическо оръжие в Мариупол. Но притежава ли Москва изобщо такива оръжия и ако да, колко? Най-важните въпроси и отговори.
Притежава ли Русия химически оръжия?
Трудно е да се получи конкретна информация за евентуални запаси от химически оръжия: германското федерално министерство на отбраната препраща към канцлерството въпроси на Handelsblatt относно познаването на руските химически оръжия. От канцеларията на канцлера отказват информация. В такава чувствителна област се спазва голяма секретност.
Науката също не може да помогне: нито Leopoldina, нито Германската фондация за научни изследвания, нито университетите на Бундесвера могат да осигурят експерти. В края на краищата химикът Ралф Трап, който в продължение на 13 години е работил за Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в Хага и съветва ООН и Европейския съюз, предоставя добре обоснована информация.
Той изтъква, че Съветският съюз е имал най-мащабната програма за химически оръжия в историята. Но тогавашният президент Михаил Горбачов се е договорил със САЩ през 1990 г. за разкриване и контролирано унищожаване на запасите.
През 2017 г. Организацията за забрана на химическите оръжия потвърди унищожаването на всички руски химически оръжия. „Така че според всичко, което знаем, днес в Русия не може да има останали големи запаси“, казва Трап.
Ако междувременно Путин е започнал нова програма, „Западът вероятно щеше да разбере това, защото по-големите производства не могат да бъдат скрити толкова лесно. Почти сигурно съоръженията биха били идентифицирани чрез въздушно разузнаване. Освен това Русия ще трябва да изпробва тези оръжия, което също ще привлече вниманието“.
Трап смята, че е малко вероятно Путин да използва химически оръжия в Украйна, тъй като „за да бъде военно ефективно, то трябва да е в голям мащаб, стотици или дори хиляди тонове“.
Въпреки това той посочва: „Ако използвате химическо оръжие срещу цивилни, които нямат защитни средства, можете да постигнете значителен ефект дори с малки количества“.
Всичко това се отнася за бойните химически вещества в по-тесен смисъл, които се използват единствено за военни цели. Ситуацията е различна за вещества, които се срещат в големи количества в промишлеността, като например хлор.
Може ли Русия да използва хлорен газ във войната в Украйна?
Хлорът като отровен газ вече е бил широко използван през Първата световна война. Първата голяма употреба е на 22 април 1915 г. във Фландрия от германска специална единица, съветвана от по-късния Нобелов лауреат Фриц Хабер, а скоро след това и от французите.
Последното разполагане се състоя в Сирия през 2017 и 2018 г. ОЗХО предполага, че то е било дело на въоръжените сили на режима на Асад – „но руснаците бяха напълно интегрирани във военната област със сирийските въоръжени сили, така че знаят как да го направят“, казва Трап.
От военна гледна точка хлорният газ се използва след конвенционална въздушна атака, например когато хората са избягали в мазетата. Ако след това се пусне хлор, който е по-тежък от въздуха, той прониква в мазетата и задушава жертвите или ги принуждава да избягат на открито.
Хлорът се счита за ефективно химическо оръжие
Следователно хлорният газ е изключително смъртоносно оръжие, но преди всичко е промишлен газ, който се използва например за пречистване на питейна вода и почистване на плувни басейни.
Тъй като се произвежда в много големи количества, той не е включен в контролните списъци на Конвенцията за забрана на химическите оръжия, „защото не бихте могли ефективно да контролирате производството и запасите“, обяснява Трап. „Така че теоретично Русия би могла лесно да го разположи с импровизирани средства за разполагане и с много ефективен ефект“.
Военният ефект ще бъде ограничен в регионален мащаб, но може да доведе до много жертви, особено в гъсто населените райони. Тъй като газът се разсейва след няколко часа, атакуващите войски могат да влязат в района без газови маски.
Дори и малко целенасочено разгръщане би било „много ефективно за разпространяване на страх и ужас“, казва Трап.
Колко важен е страхът от химически оръжия?
„Историята на химическите оръжия показва: дори по-ефективен от самия брой жертви понякога е психологическият компонент, т.е. ефектът на ужаса, който се постига, когато една сила заплашва да ги използва или дори създава впечатлението, че би могла да го направи, ако иска“, казва Трап. „Понякога това е достатъчно, за да накара хората да изпаднат в паника. Има дори случаи, в които те са се оплакали от симптоми, въпреки че определено не са използвани химически оръжия, а само изпарения и прах“, добавя експертът.
Подходящ ли е „Новичок“ за химическо оръжие?
Групата на нервнопаралитичните вещества „Новичок“ стана световноизвестна за първи път през 2018 г. заради отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Лондон и особено след нападението срещу руския дисидент Алексей Навални през 2020 г.
Въпреки това отровата се разработва в Русия от 70-те години на миналия век. Въпреки обещанието на Горбачов да унищожи химическите оръжия „Новичок“ се изследва тайно поне до 90-те години на миналия век. Това е един от най-силните невротоксини, чиято смъртоносна доза при контакт с кожата е около един милиграм.
Съществуването на „Новичок“ е разкрито през 1991 г. от руския химик Вил Мирзаянов, който е участвал в разработването му, но публикациите му не срещат голям отзвук. Днес се смята, че причината за това е, че Западът като цяло не е искал да застраши Конвенцията за забрана на химическите оръжия, изисквайки от Русия също да докладва – и да унищожи – тези токсини.
„Новичок“ е добавен в списъка на забранените нервнопаралитични вещества едва през 2019 г. Досега обаче нито една държава не е съобщила за запаси.
Напълно неясно е в какви количества Русия би могла да разполага с токсина. „Първоначално той бе част от програмата за военна разработка, като вече е имало намерение да се използват в бомби или артилерия“, обяснява Трап.
„Но за разлика от други бойни отровни вещества, отровите „Новичок“, доколкото знаем, никога не са били произвеждани в големи мащаби“, казва експертът. Производството на по-малки количества обаче „вероятно може да остане скрито“.
