Снимка: МС |
Бъдещото ниво на внос на азиатски втечнен природен газ (LNG) ще се определя от много фактори, сред които растежът и съставът на икономическата активност, рентабилността на въглищата, възобновяемата енергия, ядрената енергия и местното производство на газ. Но за няколко ключови вносители един от основните фактори ще бъде колко природен газ, пренасян чрез газопроводи, ще купуват страните от Централна Азия, пише Natural Gas World.
Сред тези вносители са Китай, Индия и Пакистан, които заедно представляват по-малко от 7% от световния внос на LNG през 2008 г., но повече от 26% през 2018 г., сочат данни на британския енергиен гигант BP.
През 2019 г. докладът на Shell – LNG Outlook 2020, отбеляза, че вносът на LNG в Китай е скочил с 14% на годишна база, докато вносът за страните от Южна Азия е нараснал с 19%. И в двата случая ръстът на вноса на LNG надминава глобалния за 2019 г.
Износът на газ чрез газопроводи за Централна Азия в случая означава доставка на газ от Туркменистан. Страната разполага с 19,5 трилиона кубически метра доказани запаси от газ към края на 2018 г. Това представлява около една десета от общите доказани запаси в света със съотношение резерв към производство от 316,8 години. Узбекистан може да се похвали с 1,2 трлн. куб. м доказани запаси, следвана от Казахстан с 1 трлн. куб. м газ.
Централна Азия вече изнася големи количества природен газ чрез газопроводи и потенциално би могла да доставя много повече, но несигурността владее голяма част от новите проекти, които биха могли да предоставят тези количества газ на пазара. Това се отнася особено за газопровода Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия (TAPI), който ще изнася газ от гигантското находище на Галкиниш в Туркменистан до Афганистан, Пакистан и Индия.
За първи път представен през 1995 г., проектът на стойност 10 млрд. долара се разработва от TAPI Pipeline Company Ltd (TPCL), като 85% принадлежат на държавната енергийна компания на Туркменистан – Turkmengaz. Другите спонсори са Afghan Gas Enterprise, пакистанската Inter State Gas Systems (Pvt) Ltd и Gail India Ltd, всяка от които притежава 5-процетен дял в проекта.
Газопроводът ще минава през Туркменистан (214 км), след това през Афганистан (816 км), преминавайки през градовете Херат и Кандахар. Той ще продължава през Пакистан (819 км), преминавайки през градовете Квета и Мултан, преди да достигне Фазилка, Индия.
След завършването на газопровода, капацитетът му ще нарасне до 33 млрд. куб. м годишно, като газът ще бъде доставян в рамките на 30-годишен период за Афганистан (по 5 млрд. куб. м годишно), за Пакистан (14 млрд. куб. м годишно) и Индия (14 млрд. куб. м годишно).
Но, поне за момента, датата на завършване на TAPI остава потънала в мъгла.
Официална презентация за проекта беше направена на туркменистанска петролна и газова изложба, проведена в Дубай през февруари. Събитието предостави малко нова информация, само повтаряйки предишни твърдения, че изграждането на туркменските и афганистанските участъци от линията е започнало съответно през декември 2015 г. и февруари 2018 г. В презентацията се добавя, че тази година трябва да започне работата по отсечката в Пакистан.
Отделно, от Пакистан заявиха в началото на 2020 г., че завършването на проекта е планирано за декември 2023 г. Това е значително по-късно от предишните графици за газопровода за приключване до края на 2020 г. Също така не е ясно какъв напредък е постигнат в различните държави-участници.
През януари говорител на афганистанското министерството на миннодобивната дейност и петрола заяви пред местните медии, че все още продължава процеса на одържавяване на земя за строежа на газопровода. Той добави, че едва след приключването на това може да започне строителството на участъка от линията, което уж е в ход от началото на 2018 г.
