Съществуват достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение за взаимовръзка между отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев през 2015 г. в София, взривовете в чешки военни складове през 2014 г. и 4 „сходни“ инцидента във военни заводи и складове в България между 2011 и 2020 г.
Това обяви в сряда говорителката на главния прокурор Сийка Милева в присъствието на ръководителя си Иван Гешев и председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Димитър Георгиев.
Изявлението на българската прокуратура става около 10 дни, след като чешкият премиер Андрей Бабиш официално обвини руското военно разузнаване, известно като ГРУ, за взривяването на военни складове във Врбетице през октомври 2014 г.
Впоследствие стана ясно, че там са били съхранявани материали, собственост на българската оръжейна компания ЕМКО на Емилиян Гебрев, който беше отровен заедно със сина си Христо и производствения директор на компанията Валентин Тахчиев през април 2015 г.
Свободна Европа направи опит да се свърже с Емилиян Гебрев, за да коментира изнесената от прокуратурата информация, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Малко по-късно компанията му разпространи официална позиция, в която отрече част от твърденията на прокуратурата.
Прокурор Милева припомни, че в началото на 2020 г. за този опит за покушение задочно бяха обвинени трима руски граждани, които все още се издирват. По думите ѝ „с висока степен на вероятност“ може да се твърди, че те имат „принадлежност към ГРУ“.
Говорителката на главния прокурор уточни, че до момента разследването е установило, че „шест руски граждани са пребивавали на територията на Република България около датите на взривовете и опитите за отравяне на тримата български граждани“.
„От така събраните доказателства до момента с висока степен на достоверност се налага изводът, че целта на действията на руските граждани е била пресичане на доставките на специална продукция за Грузия и Украйна“, обобщи Милева.
Както Свободбна Европа писа, по същото време в производствени и складови помещения на базата на ВМЗ „Сопот“ до село Иганово стават две последователни експлозии – през март и април 2015 г. Тогава властите допуснаха, че може да става дума за саботаж, но до момента прокуратурата не беше давала никаква информация за разследването на инцидентите.
В сряда прокурор Милева потвърди, че те са сред общо четирите „сходни“ случая, в които прокуратурата разследва данни за руска намеса.
Първият е на 12 ноември 2011 г. в склад на ЕМКО до село Ловнидол, в който по думите ѝ е имало продукция, предназначена за Министерството на отбраната на Грузия. Милева подчерта, че „собственикът на търговските дружества, чиято продукция е била съхранявана в засегнатата складова база, е българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев“.
Следват двете последователни експлозии до Иганово през март и парил 2015 г. Според прокуратурата при първия взрив е унищожена продукция, част от която по информация на икономическото министерство отново е собственост на ЕМКО.
На 31 май 2015 г. възниква пожар в сградата на бившия Институт за специална техника, при който изгарят „иззетите веществени доказателства по делото за взривовете в складове на ВМЗ „Сопот“. Тук Милева уточни, че „съгласно заключението от назначената пожаро-техническа експертиза, пожарът не е възникнал в резултат на самозапалване“.
Последният „сходен“ инцидент е от 2020 г., когато до град Мъглиж е взривен „склад за капсул-детонатори и капсул-възпламенители на завод „Арсенал“, град Казанлък“, който е „стратегически обект от значение за националната ни сигурност“.
„При четирите произшествия се наблюдават сходства, които в същото време ги отличават от останалите случаи на взривове на подобни складове през същия период, сочи назначената по делата експертиза на СОБТ“, обобщи говорителката на Иван Гешев.
Сийка Милева уточни, че всички тези случаи имат няколко прилики – не са установени причини за инцидентите; започват с пожари, след които разследващите предполагат, че следва детонация на взрив от разстояние; не са открити никакви технически неизправности; няма жертви и ранени; унищожените боеприпаси са били предназначени за износ в Украйна и Грузия.
„В хода на разследването е установено, че шест руски граждани са пребивавали на територията на Република България около датите на взривовете и опитите за отравяне на тримата български граждани. От така събраните доказателства до момента с висока степен на достоверност се налага изводът, че целта на действията на руските граждани е била пресичане на доставките на специална продукция за Грузия и Украйна“, каза още Милева.
По думите ѝ в момента българската прокуратура използва механизмите на международното право сътрудничество, за „установяване на връзка“ между досъдебното производство в България и чешкото разследване на взривовете във Врбетице през октомври 2014 г. Делото в София се води от Специализираната прокуратура.
