Иранското духовно ръководство често е възхвалявало влиянието на спорта върху сплотяването на нацията, но похвалите бързо могат да се превърнат в присъди за онези спортисти, които се осмеляват да критикуват властта.
От Ислямската революция през 1979 г. насам десетки спортисти, които са показали нещо различно от безусловна лоялност към духовенството, не са допускани до състезания, арестувани са и дори са екзекутирани. По време на масовите антиправителствени протести, които избухнаха през последните години, спортистите, които надигнаха глас, отново станаха мишена на властите.
Революционна промяна
През 1979 г. при среща с група ирански спортисти върховният лидер аятолах Рухола Хомейни изразява вярата си в способността им да използват международните състезания за разпространение на идеалите на революцията по света.
„Аз не съм спортист, но обичам спортистите. Обичам хората, които вършат добро, въпреки че не съм един от тях“, казва той. „Моля Бог, най-благословеният и най-възвишеният, да даде по-голям успех на вас, младите хора, които сте богатството на тази страна и източник на надежда за нацията и исляма, в правенето на спорт във всички човешки измерения“.
Но не всички ирански спортисти отговарят на изискванията. Сред отсъстващите от снимката е футболната звезда Хабиб Хабири – ключов фактор в похода на Иран към първото в историята му участие на Световно първенство през 1978 г. Макар че Хабири става капитан на националния отбор през 1980 г., той в крайна сметка плаща най-високата цена за предполагаемата си нелоялност към революцията.
Първоначално Хабири се присъединява към уличните протести, които поставят началото на революцията, но по-късно се твърди, че се е присъединил към Организацията на муджахидините (MKO) – тя също участва в Ислямската революция, сваля шаха, но скоро е обявена за заплаха от новата духовна власт.
Снимка на отбора, направена преди мач през 1982 година, на която Хабири е единственият играч, който не държи портрет на Хомейни, дълго време се приема като доказателство за различията му с властите.
Съотборникът му Ебрахим Киан Тахмасеби, който също е на снимката, обяснява предисторията.
„Хабиб обърна снимката на Хомейни с главата надолу в съблекалнята“, каза Тахмасеби пред радио „Фарда“ на RFE/RL от Швеция. Когато другите играчи се обърнали срещу него, Хабири не помръднал. „Хабиб беше спокоен, както винаги, и каза: „Революцията няма да бъде преобърната чрез обръщане на снимката“.
През 1983 г. властите се разправят със заподозрени симпатизанти и членове на MKO, която по това време открито призовава за свалянето на Хомейни и се съюзява с Багдад в ирано-иракската война. Хабири е арестуван.
След като е подложен на мъчения в затвора – по думите на съкилийници и съотборници – той е екзекутиран на 29-годишна възраст заедно с 40 други предполагаеми дисиденти. Това се случва през юли 1984 г.
Смъртоносна тенденция
Неотдавнашните случаи с известни спортни деятели, попаднали под репресиите заради продължаващите протести срещу властта, донякъде приличат на случая на Хабири. Двама спортисти бяха екзекутирани въпреки международния протест, а други бяха убити по време на демонстрациите, арестувани или подложени на натиск, за да се съобразят с исканията на властите.
Според правозащитни групи много от задържаните са били подложени на фалшиви съдебни процеси, без да имат никаква или почти никаква възможност да се защитят. Близките на спортистите също често са подлагани на натиск.
Навид Афкари
Навид Афкари – някога един от най-високопоставените състезатели по гръко-римска борба в Иран, е екзекутиран на 27-годишна възраст през септември 2020 г. Това се случва, след като е осъден за убийството на охранител по време на протестите срещу властта в южния град Шираз през 2018 г.
В цял свят се появиха призиви Афкари да бъде помилван, а присъдата му беше осъдена от правозащитни организации, които разкритикуваха процеса като „пародия на правосъдие“. На спортиста е отказано правно представителство и е не са взети предвид показанията му, че е бил принуден да направи признания под изтезания.
Последните записани думи на бившия шампион по борба са: „Ако бъда екзекутиран, искам да знаете, че е бил екзекутиран невинен човек, въпреки че се е опитал и се е борил с всички сили да бъде изслушан“.
Адвокатът, който се застъпва за Афкари, твърди, че няма доказателства за вина, и изразява съжаление, че на семейството на бореца не е било позволено да се срещне с него преди екзекуцията, което е нарушение на иранското законодателство. Братята му Вахид и Хабиб са осъдени съответно на 54 и 27 години затвор по същото дело.
Много иранци осъдиха екзекуцията му в социалните мрежи и тъй като и други ирански спортисти станаха мишена на властите, хаштагът „United4Navid“ бързо се разпространи.
През септември 2021 г. Шахин Насери, затворник, който твърди, че е станал свидетел на измъчването на Афкари преди изпълнението на смъртната му присъда, също е екзекутиран.
Мохамед Мехди Карами
Масовите протести, които избухнаха през септември 2022 г. заради смъртта на 22-годишната Махса Амини скоро след като тя беше арестувана от нравствената полиция за предполагаемо нарушаване на закона заради начина, по който носи забрадката си, също доведоха до арести и смърт на спортни деятели.
През януари трикратният младежки шампион по карате и член на националния отбор Мохамед Мехди Карами беше екзекутиран, след като беше признат за виновен за участие в смъртта на член на паравоенните сили „Басидж“ по време на демонстрация в град Карадж, западно от Техеран.
Екзекуцията на Карими беше извършена само 65 дни след ареста му и след съдебен процес, в който са му дадени само 15 минути за защита в съда. На 22-годишния младеж е отказано правото да избере адвокат и в знак на протест той започва гладна стачка. Активисти твърдят, че по време на престоя си в затвора Карами е бил бит до безсъзнание от надзиратели и заплашван с изнасилване, а правозащитни групи съобщиха, че съдът е разчитал на принудителни признания.
От 16-те души, задържани във връзка с убийството на офицера от „Басидж“, Карими и още един бяха екзекутирани, а останалите, включително непълнолетни, получиха дълги присъди затвор.
Отчитане на резултати
Една от най-големите звезди, които някога са обличали екипа на националния отбор по футбол на Иран – Али Даи, се сблъска с проблеми, след като изрази подкрепата си за протестите. През декември 53-годишният бивш играч и треньор не получи право да напусне страната, за да присъства на участието на Иран в Световното първенство в Катар. Властите спряха и бизнеса му.
Даи, който спечели Бундеслигата с „Байерн Мюнхен“ и се пенсионира през 2007 година, е най-добрият международен голмайстор в света за всички времена, като вкарва 109 гола за страната си в 149 мача на националния отбор.
Вория Гафури, който беше оставен извън състава за Световното първенство, беше арестуван през ноември за „обида на националния отбор по футбол и пропаганда срещу правителството“. Това стана само няколко дни, след като изрази съчувствие към семейството на Амини и призова за прекратяване на държавните репресии срещу протестиращите.
Съобщава се, че членовете на националния отбор са получили забележка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, след като се въздържат от изпълнение на националния химн на Иран преди мача с Англия на първенството в Катар. Акцията им изглеждала като подкрепа за протестите.
През януари борецът Мохамед Намджу-Мотлах каза пред радио „Фарда“, че търси убежище в Германия, след като е бил изправен пред „постоянни заплахи и психологически натиск“ от Иранската федерация по борба и други държавни органи заради подкрепата си за продължаващите демонстрации.
„Беше ясно накъде отива това“, каза Намджу-Мотлах, за когото се смята, че е публикувал в социалните мрежи критични към властите и подкрепящи протестите публикации. „Или щях да загубя живота си, или щяха да ме ослепят, или в най-добрия случай щяха да ме пратят в затвора“.
Същия месец дойде новината, че смъртната присъда, издадена на Амир Наср-Азадани, футболист, който е играл за редица клубове от висшата иранска лига и се е борил за правата на жените, е била отменена. Но Наср-Азадани, който предишния месец беше признат за виновен за съучастие в убийството на трима офицери от Басидж по време на протестите, все още е осъден на 16 години затвор.
Тенденцията за наказване на протестиращи спортисти се разпростира и в други спортове.
През октомври шампионката по спортно катерене Елназ Рекаби се състезава в Южна Корея без покрита коса, което е нарушение на строгите правила на Иран по време на международни състезания. Тази постъпка беше възприета като израз на подкрепа за протестите.
Когато Рекаби се завърна в Иран, тя поднесе извинения, които според някои колеги спортисти са били принудителни. През април беше съобщено, че не ѝ е било позволено да напусне страната, за да продължи обучението си в Испания.
Сара Хадем, най-добрата иранска шахматистка, се състезава без шал на международен турнир в Казахстан през декември. Тя отказа да се върне в Иран от страх от възмездие и се премести в Испания със съпруга си. Неотдавна, докато се състезаваше на турнир там, тя каза, че не съжалява за действията си.
Междувременно на футболиста Реза Шекари е забранено да играе във вътрешното първенство на Иран и е призован да се яви пред дисциплинарна комисия, след като е отказал да празнува отбелязан от него гол.
Мъртъв, но не и забравен
И до днес Техеран не е дал обяснение за причините за ареста на Хабиб Хабири, за обвиненията срещу него и за подробностите по процеса. Изглежда, че това, че той осъжда MKO, не е било взето под внимание, а на членовете на семейството му не е било позволено да присъстват на погребението му.
Но наследството му е неоспоримо – както на терена, така и извън него.
Журналистът Фаридун Шибани, който е пътувал с националния отбор, когато Хабиб е играл, казва, че има неща за човека и играча, които не е могъл да напише по онова време.
„Влюбих се в морала на този млад мъж“, каза Шибани пред радио „Фарда“. „Хабиб е един от лидерите в противопоставянето на Ислямската република. Той отвори очите на другите за новата система“.
Погребан е тайно в немаркиран гроб. Властите в крайна сметка отстъпват пред обществеността, като позволяват обикновен надгробен камък с името на футболната легенда в гробището Бехешт-е Захра в Техеран.
