Пета симфония на Бетовен трае до Стара Загора, така започна един от спомените си историкът проф. Божидар Димитров в Шоуто на Слави, в рубриката „Нещо лично“, което се излъчва всеки четвъртък по бТВ.
А Satisfaction на Ролинг стоунс свършва до Атия.
[ad id=“263680″]
Божидар Димитров се върна назад в младежките си години, през 60-те на миналия век, когато негова любима група е била Ролинг стоунс, а не другата също много популярна в неговите среди – Бийтълс.
Аз не бях толкова романтичен и нежен, каквито са баладите на ливърпулските момчета, на мен по ми прилягаше лудостта на Мик Джагър, припомни си историкът. Тогава слушахме музика от плочи, или както им казвахме – тави.
Но всеизвестно е, че плочи на големите западни музиканти в социалистическа България нито се продаваха, нито можеше лесно да внесеш отвън. Аз обаче имах този късмет, защото като момче от Созопол в казармата бях моряк и чак от Гибралтар си донесох тави, продължи Димитров. Имах 14 на Ролинг стоунс и всички много ми завиждаха за тях.
В един момент през лятото, още бях в казармата, трябваше да си взема отпуска, а вече нямах такава и тогава разбрах, че дават 12 дена за кандидатстване. Никакво намерение нямах, но приятелите ми знаеха, че страшно се увличам от история, чета и знам много. Навиха ме. Явих се на изпитите и взеха, че ме приеха, Започнах да се подготвям за заминаване. Но какъв ми е бил акълът тогава, мислех, че студентите и преподавателите са от друга мая хора, по-висша класа, че не слушат нито Бийтълс, нито Ролинг стоунс, а си падат по Бетовен, Бах и разните други композитори.
Взех, че продадох 10 от плочите си на любимата група, оставих си само 2, в която за радост е и Satisfaction и си купих класическа музика. Отидох в София и заблудата ми за хората там се разби на пух и прах. Като разказах на колегите си за плочите на Ролинг стоунс, малко остана да ме линчуват. Събраха ми пари за билет отиване и връщане до Созопол, за да си откупя тавите, но мисията ми беше почти неуспешна.
[ad id=“225664″]
Както и да е. Аз продължих да си слушам Търкалящите камъни, но харесах и Бетовен, като любими са ми 3, 5 и 9 симфонии. Но Пета е върхът. За мен. Когато тръгвам от Созопол за София си я пускам и тя свършва до Стара Загора, слушам естествено и Satisfaction, но тя трае само до Атия, с присъщото си чувство за хумор завърши разказа си Божидар Димитров.
