В началото на есента и преди да започне студът, все повече българи се притесняват как ще изкарат зимата и как ще платят сметките си. Високата инфлация и ниските доходи предизвикаха протестите на синдикатите, които настояват за защита на доходите и работните места.
„За някои групи от населението, в зависимост от структурата на тяхното потребление, инфлацията може да бъде по-голяма. Обикновено хората с по-ниски доходи страдат повече от инфлацията“, каза макроикономистът проф. Ганчо Ганчев в студиото на „България сутрин“.
Според него има две обяснения за нарастването на цените.
„Едното е, че е породено от прекомерното печатане на пари и нарастване на търсене, а другото е, че нарастване на разходите е главно свързано с енергията. Когато тя нараства – всички стоки започват да увеличават своите цени. Тъй като България е във валутен борд, нямаме големи възможности за инфлацията, която да е породена от печатане на пари“, допълни проф. Ганчев.
Той припомни, че в някои страни, които са в еврозоната, инфлацията е 7-8%.
„Причината е, че покачването на енергийните цени се отразяват по различен начин на икономиките. Има страни, които са се отказали от всякакъв руски газ. Ние сме силно зависими от международните цени и у нас енергийният сектор е силно монополизиран, отколкото другите балкански страни. А ескалацията, която започва в Украйна, очевидно ще бъде неблагоприятна, вероятно цените на енергоносителите ще продължат да растат, въпреки че никой не може да каже колко“, подчерта макроикономистът.
Според него може да се компенсират прекомерните разходи за енергия.
„Когато има инфлация, особено уязвими са хората с фиксирани доходи – пенсии, социални помощи, тъй като там няма пазарен механизъм за нарастване на тези доходи. А при бързите кредити нещата са много сложни, защото държавата няма начин да се намеси, тъй като самата възможност за предоставяне на такива кредити е регламентирана със закон. Всички тези реклами, които ви казват, че едва ли не тези кредити са безплатни – не са верни“, добави проф. Ганчо Ганчев и посъветва хората да бъдат внимателни.
„Истински високите сметки за парно и т.н. все още не са дошли, но фактите показват, че хората много често ползват такива кредити за почивка, закупуване на домакински уреди, което в тази ситуация не е рационално“, посочи макроикономистът.
