Огнян Герджиков е български юрист и политик, председател на XXXIX народно събрание (2001 – 2005). Професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. е служебен министър-председател на България. Dnes.bg разговаря с него по повод законодатените промени от днес за криминализиране на домашно насилие и при интимна връзка.
– Проф. Герджиков, как гледате на направените днес „на коляно“ промени, касаещи домашното насилие?
– Това е точно така – поправки, правени на коляно. Това е демонстрация на начин, по който не трябва да се правят промени в законите, стопроцентов образец на грешен подход.
Закони се правят по съвършено различен начин, Народното събрание не е корпус за бързо реагиране – възниква някакъв проблем и дайте веднага да сменяме закона. Това е толкова несериозно, че няма думи да бъде описано.
Направиха го само за да откликнат на натиска от улицата, който сам по себе си е съвършено резонен, няма съмнение. Но за това, което е станало, трябва да се задействат изпълнителни органи, прокуратура, съд – не и законодателния орган. Наказателният кодекс трябва да излъчва стабилност, предвидимост, предсказуемост, а не при всеки конкретен случай да се реагира ад хок.Това е абсолютно непрофесионален подход.
– А как приемате формулировката, която бе измислена за „относително трайна интимна връзка“ – 60 дни?
– Как изобщо им идват на ума такива формулировки? Да го дадат това на деца от детската градина, може би ще го формулират по-точно. Как се установяват тези 60 дни – с нотариална заверка на подписа ли ще започне интимната връзка? А ако не са 60, ако са 58 дни – тогава ще е различно, така ли? Не знам как са решили, че подобна самодейност трябва да се развива в нашия законодателен орган.
– Може би е до липса на правен капацитет в него?
– Там има и качествени юристи, но те изглежда не могат да надмогнат над мнозинството, което реагира по първосигнален начин на натиск от улицата, за да се харесат на избирателите си.
Такива поправки не трябва да се правят по този начин в никакъв случай. Наказателният ни кодекс е едно решето. Той е от 1968 година. Неговата обща част е добре направена, там няма особени проблеми. Проблемът е в основната част – съставите на отделните престъпления, които непрекъснато се променят. Може би над 120 промени има в този закон, което е много несериозно. Това е кодекс на всичкото отгоре.
Трябва нов Наказателен кодекс, а доколкото знам, има изработен такъв от висококласни специалисти и той отлежава от две-три години. Но народните представители не се обръщат към него, а тръгват да правят под натиска на улицата прибързани промени.
– Неотдавна Борис Велчев писа в своя книга, че по този начин народът се отчуждава от правото…
– Добре го е казал. Той е един качествен юрист, така че думите му са много точни. Това дори не мога да си го представя в една европейска държава в 21 век. Ние сме една много несериозна държава в един толкова важен процес, какъвто е законодателният.
– Какъв живот предричате на този парламент?
– Според мен колкото по-бързо си отидат, толкова по-добре, защото е очевидно, че по този начин той нанася само вреди, не и ползи.
