Кандидатът за президент на Северна Македония, издигнат от проруската партия ВМРО-ДПМНЕ – Гордана Силяновска-Давкова, получава 62,37% срещу 30,35% за досегашния прозападен държавен глава Стево Пендаровски. Той беше подкрепен за втори мандат от управляващите социалдемократи от СДСМ, които сега губят парламентарния вот, който се проведе паралелно в сряда.
Това показват първоначалните резултати на Държавната избирателна комисия от гласуването на втория тур на президентските избори в страната при обработени 24,86% от резултатите. Още на първия тур на 24 април разликата между двамата беше двойна в полза на 70-годишната Силяновска – пенсиониран професор по право – 40,08% срещу 19,93% за 61-годишния Пендаровски.
В парламентарните избори при същия процент обработени данни ВМРО-ДПМНЕ печели 33,80% от гласовете при 11,31% за СДСМ. Социалдемократите държаха националистите в опозиция през последните 7 години. Въпреки победата сега, най-вероятно ВМРО-ДПМНЕ няма да има самостоятелно мнозинство.
Новината идва на фона на усилията на Северна Македония да се присъедини към Европейския съюз (ЕС). Основна тема в дебата по време на предизборната кампания беше как да се промени конституцията и дали българското малцинство да бъде включено в нея.
„Ясно е, че ВМРО-ДПМНЕ има голяма преднина пред СДСМ, а Гордана Силяновска-Давкова ще бъде новият президент на Северна Македония”, каза зам.-председателят на партията Тимчо Муцунски пред местната телевизия Сител, предаде БТА. От първоначалните резултати той смята, че ВМРО-ДПМНЕ ще има поне 55 депутати в 120-местния парламент на страната.
В албанския политически блок до този момент съотношението е в полза на коалицията „Европейски фронт“, водена от ДСИ с 22,48%, пред коалицията на албанските опозиционни партии „Заслужава си” с 19,25%. „Левица“ получава 5,14, а ЗНАМ – 3,76%.
Неуспешен „тих бойкот“
Една от големите въпросителни на вота беше дали избирателната активност ще бъде над 40%, каквото е законовото условие, за да има избор на президент. Ако такава не бъде постигната, процедурата започва от начало. Активността обаче е била 42%, съобщиха от Държавната избирателна комисия.
Безпокойството се дължеше на твърденията в предизборната кампания, че някои партии подготвят „тих бойкот”. За такъв говореше председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, а от коалицията на албанските опозиционни партии, които обявиха за своя цел да изпратят в опозиция най-голямата албанска партия ДСИ, която беше част от правителствата и на ВМРО-ДПМНЕ и на СДСМ, задаваха въпроси дали от ДСИ не готвят бойкот с цел да предизвикат политическа криза в страната.
В единадесетите парламентарни избори в страната участваха 17 политически партии и коалиции. Избирателната система е пропорционална, като Северна Македония е разделена на шест изборни района, във всеки от които се избират по 20 депутати. Кои ще са те се решава от подадените гласове, разпределени по метода Д’Онт.
Мицкоски посочи като желан коалиционен партньор коалицията на албанските опозиционни партии „Заслужава си“, които от своя страна също заявиха увереност, че ще участват в бъдещото правителство в страната.
На изборите „две в едно“ 1 814 317 граждани имаха възможност да избират президент. За провеждането на изборите бяха акредитирани 1999 наблюдатели и чуждестранни медии, които да следят и информират за изборния процес в страната.
ЕС и българите
Македонците имат статут на кандидат за членство в ЕС от 2005 г., но усилията им за присъединяване се натъкнаха на проточен спор за името с Гърция, който беше решен през 2019 г. Те също така се оказаха блокирани от ветото България, като член на ЕС, което продължава въпреки компромиса от 2022 г., изискващ изменението към преамбюла на македонската конституция.
През 2022 г. Скопие неохотно се съгласи с искането на София за промяната, за да убеди България да вдигне ветото си върху началото на рамковите преговори на Северна Македония с ЕС.
Преди балотажа Силяновска-Давкова разкритикува ангажимента за включване на българите в македонската Конституция, но призна, че няма да го блокира, в случай че може да се събере мнозинство от две трети, за да бъде одобрено.
На въпрос на БНТ в сряда, след като гласува, тя каза, че няма нужда от включване на българите в конституцията, тъй като те са защитени под графата „други“ в преамбюла.
„Ясно е, че позициите на ВМРО-ДПМНЕ по отношение на България са по-твърди в сравнение с нашите“, коментира от своя страна Пендаровски.
Потенциалният път на Северна Македония към ЕС, бавната икономика и корупцията бяха основните теми на кампанията. Прогнозите на Световната банка казват, че страната и нейните 2,4 милиона жители вероятно ще завършат 2024 г. като икономически най-лошите показатели и с най-големия бюджетен дефицит сред така наречената Западнобалканска шесторка, която включва също Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и Босна. Херцеговина.
