През изминалата седмица си позволих да пътувам до Франция. Беше планирано преди пандемията. Не бях убедена, че ще тръгна, докато не се озовах в самолета. До последно смятах, че това не е добра идея, а и все още донякъде смятам така.
Да пътувам или не? Ако въпросът стои пред вас, този текст може да ви е полезен.
Аргументите „против“
– Рискът за заразяване в самолет е висок.
– Спазването на противоепидемичните мерки в самолетите и по някои летища не е на достатъчно добро ниво.
– Местата, към които сме се запътили, няма да избягат.
Аргументите „за“
– В момента информацията относно вируса и заболяването, което той предизвиква, е много повече и много по-ясна, отколкото беше в началото на пандемията. Това прави и поведението на хората по-адекватно.
– Тъй като не знаем колко дълго този вирус ще бъде активен (преди да бъде изобретено таргетно лечение или ваксина за него), „трябва да се научим да живеем с него“. Тоест да продължим да функционираме пълноценно, но с повишено внимание към основни мерки като хигиена, маски и дистанция.
– Местата няма да избягат, но пък никога не ни е гарантирано, че утре ще можем да осъществим планираното за днес.
Нови инструкции
В последния ден на юни Европейският център за превенция контрол на заболяванията публикува актуализираното издание на протокола за безопасност по време на полети. То е базирано на данните, които има науката към този момент за вируса SARS-CoV-2, и ще бъде актуализирано отново при нужда.
Протоколът препоръчва да се предотврати струпването на хора по летищата, като се поставят указания за метър и половина отстояние и се допускат в сградата на терминала само пътуващите. Дори и те да се допускат само след мерене на температурата. Летищните и самолетните оператори трябва също така да осигурят достъп до хигиенни материали. Маските са задължителни както на летището, така и в самолета.
За да могат да се подменят безопасно, по летищата трябва да има кошчета за отпадъци, а в самолетите – еднократни пликове за отпадъци. Служителите на летището, както и кабинният екипаж трябва да работят с маски и ръкавици.
В голям брой страници документът разписва стъпка по стъпка как, кога и с какво трябва да се почистват различни помещения и съоръжения на летищата и в самолетите. Особено внимание се обръща на спазването на дистанция между пътниците във всяка от натоварените зони – чек ин, проверка за сигурност и качване на борда.
Препоръчва се организацията по качването и слизането на пътници да избягва сбутванията – например да бъдат качени първо седящите на седалките до прозорците, след това седящите на средните седалки и накрая седящите до пътеката, а на слизане да е обратното. Кабинният екипаж трябва да включи мерките за защита от COVID-19 в инструкциите си за сигурност.
По отношение на удобствата, от които трябва да се лишим в името на по-безопасно пътуване, протоколът препоръчва да се избягва продажбата на безмитни стоки и такива, които не са от първа необходимост, да се намали раздаването на храна и да се акцентира върху запечатани храни и напитки.
Това е най-грубото и съкратено обобщение на 37 страници стриктни инструкции, засягащи всеки аспект на пътуването по въздух.
Истинското пътуване
Как изглежда едно истинско пътуване от София за чужбина с нискотарифна компания седмица след публикуването на този документ?
Достъпът до Терминал 1 е като по учебник – влиза се след представяне на бордова карта и премерена температура. Подът във фоайето е стриктно белязан с червени точки, обозначаващи местата, на които пътниците следва да чакат реда си за чекиране, спазвайки противоепидемичното отстояние.
Оказва се обаче, че компанията има три полета в рамките на 30 минути, и всички пътници на малкия терминал са се скупчили пред единствените две работещи гишета. Преминаването на опашката отнема близо половин час, в който понякога хората успяват да застанат на около 50 см един от друг, след настоятелно напомняне на служителка на летището.
Проверката за безопасност преминава спокойно, но струпването се повтаря на изхода към самолета. Препоръката за разделяне на пътниците в два автобуса за извозване към самолета явно изненадва екипа, и след като част от хората са качени на автобус, а друга част – затворени в залата за изчакване – работата на гишето спира.
Застоят продължава над 15 минути. Много от хората се поддават на топлината и свалят маските си. От разговор със служителите разбирам, че допускането на това нарушение е форма на човешка съпричастност – в залата наистина е задушно и през маските наистина се диша трудно.
Докато разговаряме, един от служителите на летището многократно хваща маската си в предната част с ръка в латексова ръкавица, опъва я напред и я пуска. Вероятно и той го прави, за да улесни достъпа на въздух. Маските обаче не бива да се докосват в предната част. Особено с непочистени ръце. И съвсем пък не бива това да се прави с ползвани ръкавици, тъй като те са от пореста материя, в която вирусът се натрупва по-лесно.
Качването в самолета не променя значимо ситуацията. В уебсайта на компанията бях прочела как дезинфекцират всеки ден, маските са задължителни , а те ще ни дадат и алкохолни кърпички, за да почистим седалката си. Пред мястото си обаче намирам трохи и смачкана салфетка (явно не ги лови дезинфектантът). Част от пътниците продължават да са с маска под брадичката. Алкохолни кърпички няма (имам в чантата си). Както и дезинфектант (също си нося един в чантата).
За сметка на това пък по време на двучасовия полет първо минава количка, от която топъл чай и кафе се разливат в еднократни чаши, а след това минава и количката с безмитните продукти. Един от стюардите през цялото време е без маска, слага си я само когато преминава между редиците пътници.
Малко преди кацането екипажът раздава декларациите, които трябва да се попълнят за летищните власти. Около половината пътници скачат на крака, надвесват се над останалите и започват да вадят чанти, търсят химикали, качват чанти, пак свалят чанти, връщат химикали и т.н. Реакция от кабинния екипаж не следва. Гледайки как точно се изпълнява елементарното изискване за носене на маска, се отказвам от идеята за дезинфекция на самолета и HEPA-филтри. На връщане всичко се повтаря.
Явно и на земята, и във въздуха, разчитаме предимно на добрия си късмет.
Надежда Цекулова www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
