Не е нормално българският президент да не иска да приеме финансовия министър, председателя на бюджетната комисия и НСОРБ, заяви зам.-шефът на ГЕРБ
„Среща между министър-председателя и президента на България е нещо нормално и дори наложително в момента. Не е нормално обаче българският президент да не иска да приеме финансовия министър, председателя на бюджетната комисия и НСОРБ.“ Това заяви пред журналисти в Раковски председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов.
Председателят на ПГ на ГЕРБ сподели своето учудване на какво основание е била направена срещата между Румен Радев и цялото ръководство на БСП за представянето на един бъдещ проект, при положение, че самият президент твърди, че той се намира едва в края на законотворческия процес.
„Един президент трябва да е независим, а Румен Радев много ясно вече се позиционира при БСП“, коментира Цветанов. По думите му всички български президенти досега са правили поне по 2-3 обръщения на година към народните представители в парламента, но за две години Румен Радев няма нито едно такова. „Това обръщение е знак на уважение към институцията Народно събрание и народните представители в нея“, отбеляза той.
Цветан Цветанов бе категоричен, че ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов през годините са показали, че при всяко едно съмнение за корупция са подкрепяли реализирането на цялостно разследване по случая.
„Такова съмнение имаше и при процедурата по избор на нов тип бойни самолети. Имаше съмнения за опорочаване на процедурата и вземане на еднолично решение в полза на една фирма. Затова ние направихме анкетна комисия с представители на всички политически групи в Народното събрание. Тя установи, че в последния момент е въведен допълнителен критерий, който не кореспондира с решението на българския парламент“, обясни председателят на ПГ на ГЕРБ и допълни, че сега във финалната част на процедурата участват вече няколко фирми.
По темата със законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията, Цветанов уточни, че при неговото изготвяне се е търсил политически консенсус и е трябвало да се отговори на притесненията на всички вероизповедания.
„Направихме компромис в името на обществения интерес и за да гарантираме, че държавата ще финансира вероизповеданията и ще пресече външно влияние и проповядване на радикализъм“, подчерта той.
