Допускът до класифицирана информация на служебния вътрешен министър Бойко Рашков е бил отнет, докато не е имал нужда от него. Това е станало през април 2019 г., когато Рашков е бил преподавател в УНСС и вече от четири месеца не е заемал поста на председател на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС).
Отнетият преди две години достъп до тайни поставя въпроса има ли право сега служебният вътрешен министър да борави с класифицирана информация.
Аргумент за такъв размисъл дава Законът за класифицираната информация, в който се казва, че ако достъпът на даден служител бъде отнет, в следващите три години той не може да заема длъжност, която предполага работа с подобен тип информация.
Скандалът
Скандалът се разрази преди два дни, когато бившият директор на ДАНС Димитър Георгиев даде кратък брифинг по повод уволнението му. От него медиите чуха две основни твърдения. Георгиев заяви, че не е политически обвързан с никоя партия. А след това атакува служебния вътрешен министър Бойко Рашков, обяснявайки, че Рашков е с отнето разрешително да работи с класифицирана информация.
По закон разрешение за работа с тайни се дава автоматично на няколко категории лица. Сред тях са министри и народни представители. За заемане на всички различни длъжности, за които е необходимо подобно разрешение се прави проверка, след което се издава разрешително. То трае за времето, в което лицето заема дадената служба, а след това би трябвало да се прекрати.
Оказва се, че при Рашков това не се е случило. Неговият мандат като председател на Бюрото за контрол над СРС-та изтече в края на 2018 г. С края на мандата изтича и основанието, на което той има разрешение да борави с класифицирана информация. Достъпът му до такава обаче явно не е бил отнет щом това се случва през април 2019 г.
„Не съм имал абсолютно никаква служебна необходимост да имам достъп до класифицирана информация. Пита се задачата защо към онзи момент не са обявили този факт в медиите“, заяви Рашков пред бТВ преди ден.
Два сценария
Ето защо сценариите за отнетото разрешение на Рашков са два. Първият вариант е ДАНС (службата, която издава разрешенията) и Държавната комисия по сигурността на информацията (службата, която ги контролира) да не са прекратили допуска на Рашков навреме, а да са го сторили по-късно, когато са се сетили. Самото забавяне на отнемането на разрешението, според адвокат Александър Кашъмов, буди сериозни тревоги.
„Достъпът до класифицирана информация се свързва с т.нар. „необходимост да се знае“. Когато едно лице не заема дадена длъжност, необходимостта е отпаднала. И ако разрешенията не се отнемат, това означава, че може да има проблем със сигурността на информацията както за България, така и за НАТО, например“, коментира Кашъмов пред Свободна Европа.
Вторият вариант е ДАНС и ДКСИ изобщо да не са се сетили, че трябва да отнемат разрешението на Рашков, заради края на мандата му, а то да е отнето, заради дело или разследване срещу него.
Аргумент за подобно нещо може да се намери в твърдението на служебния министър, че по медийни публикации срещу него в прокуратурата се е водело дело. Тези му думи обаче бяха опровергани от говорителката на главния прокурор – Сийка Милева. Според нея държавното обвинение не е разследвало Бойко Рашков. Твърдението й обаче не изключва трети сценраий – Рашков да е разследван. В тази посока може да се мисли на база обяснението на вътрешния министър пред „Дневник“. Там той казва, че има образувани дела „Срещу най-различни служители за най-различни въпроси“. С обяснението, че не знае за какво са тези дела, той допълва, че „има едно, което тъй като има там една страница от едно издание и там е моето име, аз предполагам, че това дело е образувано срещу мен, макар че те [в прокуратурата] отричат.
Свободна Европа изпрати въпроси с искане за уточнения до ДКСИ, но отговори не бяха получени. От ДАНС отказаха информация.
Има ли знак за равенство между чиновник и политик
На този фон в различни медийни публикации веднага беше прокарана тезата, че Рашков и сега не трябва да има достъп до тайни, в случай че предходният му е отнет като „наказание“, което по закон е 3 години.
Според адвокат Кашъмов обаче това не е така. „Да, законът казва, че служител, чийто достъп е отнет, три години не може да заема длъжност, за която достъп се изисква. Но законът е неясен, а висшите политически фигури не могат да се приравняват до чиновнически назначения“, смята той.
За да проверим дали подобно тълкувание, каквото се лансира е вярно, трябва да стигнем по-далеч в разсъжденията си, казва юристът и продължава: „да допуснем, че за шеф на ДАНС бъде назначен злодей, който отнеме допуските на всички министри – да ги уволним ли? Или да допуснем, че се отнеме допускът на президента – да го уволним ли? Или да допуснем, че за някого се знае, че ще стане министър – ако предварително му отнемем достъпа до информация, ние ще осуетим политически назначения чрез службите за сигурност, ако следваме тази логика“.
Как ГЕРБ огласиха първи информацията
На този фон интерес буди един съществен нюанс в историята – кой първи официално използва информацията, че разрешението за боравене с тайни на Рашков е отнето.
Според всички медийни публикации това е бившият шеф на ДАНС Димитър Георгиев. Подобно твърдение не е вярно.
Информацията за първи път беше съобщена в събота сутринта от бившия депутат от ГЕРБ Тома Биков на пресконференция в централата на партията.
В коментар за оповестените от правителството нерегламентирани подслушвания, Биков поиска разсекретяване на доказателствата за това. И каза: „Топката е в тях. Те имат министър на вътрешните работи, министър-председател. Тези хора имат достъп до цялата информация. Доколкото знам Рашков няма достъп, защото няма достъп до класифицирана информация“.
Едва четири дни по-късно информацията за достъпа до класифицирана информация беше изнесена от Димитър Георгиев.
Свободна Европа потърси Биков за коментар по темата. На въпрос откъде е разбрал, че Бойко Рашков е бил с отнет достъп до класифицирана информация, бившият депутат заяви: „Откъдето и вие я разбрахте – Димитър Георгиев я каза“.
Но на уточняващ въпрос кога в ГЕРБ са разбрали за случая, при положение, че те самите го огласиха четири дни преди Георгиев, Биков заяви: „Не помня какво съм казал на пресконференцията“. След уточняващи въпроси за връзка между ГЕРБ и бившия шеф на ДАНС, който отрече политически обвързаности, Биков каза: „И ние разбираме разни неща. В тази служба работят най-различни хора“.
