Беше краят на септември и лозята в землището между селата Хрищени и Колена започнаха да зреят. Сочните гроздове се наливаха и радваха окото. Реколтата обещаваше да бъде изобилна и добра.
[ad id=“263680″]
..
Бай Иван от село Колена често прескачаше да наглежда своето лозенце. При едно от отиванията си там забеляза, че имаше следи от добитък и част от салкъмите на някои лози бяха изядени. Сподели с местните ловци и те му казаха, че това по всяка вероятност са диви прасета, които са решили да опоскат лозето му. Вечерта бай Иван взе едно палтенце, наточи брадвата, наметна черната гумирана мушама и тръгна за лозето. Легна в първия ред и търпеливо зачака да пристигнат злосторниците. Беше една от ония тихи летни вечери, когато щурците сякаш се надпреварваха в свирнята си, земята е топла от дневните парещи лъчи на слънцето, а въздухът е наситен с аромати. Клепачите на бай Иван натежаваха. Той гледаше в просъница сочните гроздове, любуваше им се и в ушите му вече шумеше звукът на пенещото се вино. Имаше си той обичай всяка есен да пълни по една бъчва с бяло вино. Майстор му беше, като неговото домашно вино нямаше никой в селото.
[ad id=“225664″]
Унесен в мисли самият той не усети как задряма. Лек ветрец излезе откъм север, облаци затулиха луната и тя скри смутено лицето си. Изведнъж силен гръм сякаш раздра нощната тишина и човешки вик проехтя надалече, удари планината, издигна се и самотно заглъхна.
На сутринта близките на бай Иван го намериха окървавен и прострелян в собственото му лозе. Вестта за смъртта му бързо се разнесе, всички се чудеха кой би посегнал на този кротък и добродушен човек.
Оперативно-следствената група, която пристигна на мястото, извърши оглед и откри: гилза от гладкоцевно ловно оръжие, капачки, тапи, с помощта на които се установи направлението на стрелбата, калибъра на оръжието, а след извършената аутопсия и разстоянието, от което е стреляно.
Изградиха се много версии и всички служби на полицията започнаха веднага работа по тях. По намерените веществени доказателства заработиха и специалистите от НТО при МВР – Стара Загора.
След внимателен оглед на всички веществени доказателства, прецизното имзамерване и изследване се установи:
а) Стреляно е с ловна пушка кал. 12;
б) Пушката има ежектор, следите от които са отразени на гилзата;
в) Откри се върху книжната шпатула на гилзата в средната и част вдлъбнатина с правилна правоъгълна форма.
[ad id=“218548″]
..
След справка със специална литература и консултации с изтъкнати състезатели по стрелба и извършените експерименти се стигна до извода, че тази вдлъбнатина е оставена от специалната част на мерната линия на ловна пушка едноцевка със закрити куроци с ежектор, марка ИЖ кал. 12.
След задълбочена и продължителна работа на оперативните и охранителните служби бяха издирени всички ловци и бракониери, притежаващи ловни пушки ИЖ кал. 12, едноцевки с ежектор. Същите бяха простреляни в НТО и изстреляните гилзи сравнително изследвани с намерената на местопроизшествието гилза. Експертизата беше предадена на следствието и нощният стрелец най-после бе открит и предаден на съда.
Разказ на полковник Кръстьо Петров, публикуван в книгата „Балистика на гладкоцевното ловно оръжие“. Кръстьо Петров е автор на четири книги. Последната е озаглавена „Негово величество патронът“ и е предназначена за експерти-криминалисти, съдии следователи и прокурори.
