Снимка: EPA/YONHAP SOUTH KOREA OUT |
След изключително бурната седмица на капиталовите пазари разпродажбите продължиха и в понеделник: германският водещ борсов индекс Dax се понижи с два процента до прага от 13 400 пункта – от началото на годината водещият германски бенчмарк е спаднал с почти 16 процента. Фондовите пазари в САЩ също започнаха шестата си поредна седмица на загуби.
Цените на водещите държавни облигации също продължиха да се понижават, а доходността им съответно нарасна. Доходността по десетгодишните германски облигации (бундове) достигна осемгодишен връх от 1,18%.
Очевидно на борсите не е останала почти никаква подкрепа: класическото кризисно убежище златото загуби 10% от годишния си връх, а биткойнът се срива с 30% през 2022 г. Последният път, когато имаше такава разпродажба на всички класове активи, беше през март 2020 г. по време на свързания с коронавирусната пандемия срив.
Инвеститорите са изключително разтревожени, а причините за продължаващото низходящо движение на фондовите пазари се променят: в началото на седмицата слабите данни за износа от Китай и опасенията от ескалация на войната в Украйна натежаха върху пазарите. Инвеститорите се опасяват също, че борбата на централните банки с високата инфлация може да доведе до рецесия.
А стабилност не се задава. „Ще са необходими месеци, за да се утвърдят новите оценки за геополитиката и икономическото развитие“, казва пред германския Handelsblatt Улрих Катер, главен икономист във фонда Deka.
Така златните дни на фондовия пазар през 2021 г. приключиха. Тогава инвеститорите, които търсеха възвръщаемост, купуваха почти всичко – както акции, така и по-рискови неща като криптовалути. Цените познаваха само една посока – нагоре. Междувременно настроението се промени напълно. Повечето инвеститори преминават към режим на намаляване на риска. Те просто искат да се освободят от инвестиции, които могат да загубят стойността си.
Промяната в нагласите не е моментна снимка
Още по-важно е, че промяната в настроенията на фондовите пазари в никакъв случай не е моментна; тя настъпва отдавна. Повратната точка беше осигурена от най-важния централен банкер в света. Когато в началото на януари Джером Пауъл, председател на Федералния резерв на САЩ, обяви, че централната банка ще затегне паричната политика на САЩ, цените на акциите се сринаха, тъй като колко бързо ще се осъществи обратът в лихвените проценти – и какво ще предизвика той за икономиката – все още бе неясно в много отношения. Оттогава насам се добавят все повече тежести.
Според анализаторите това отличава днешния свят от времето в началото на блокадите заради коронавируса през март 2020 г., когато световните борси се сринаха с около 40% в рамките на седмици, но след това се възстановиха много бързо.
„По време на пандемията пазарните участници бързо си изградиха мнение, че кризата ще бъде ограничена във времето и икономически преодолима, по-специално поради правителствените мерки за стабилизиране на частните домакинства и компаниите“, обяснява Улрих Катер, главен икономист на Deka.
В момента ситуацията е по-непрозрачна. „По-специално, развитието на инфлацията и нейните последици ще могат да бъдат оценени само в по-дългосрочен план“. Така пазарите по света вероятно ще останат в състояние на тревога. Handelsblatt коментира най-важните класове активи с помощта на анализатори:
Акции: Нови рискове за капиталовите ценни книжа
Само през последната седмица волатилността в САЩ се удвои при индекси като S&P 500 и технологичния Nasdaq-100, а в Европа тя се увеличи наполовина в сравнение с по-нормалните периоди за фондовия пазар.
Според стратезите инвеститорите трябва да се подготвят за по-трудни времена.
Въпреки вече лошото настроение не всички негативни новини са включени в курсовете: „Натрупаха се нови рискове за фондовите пазари“, казва Катер. „Рестриктивните основни лихвени проценти в САЩ, които надвишават значително три процента, не са включени в оценките“, казва той. Ингрид Зайлер, главен инвестиционен стратег на австрийската инвестиционна компания Raiffeisen Capital Management, също смята, че цените на акциите все още не отразяват в достатъчна степен предстоящото увеличение на лихвените проценти.
За Катер 2022 г. ще бъде преходна година по отношение на дружествата, в която ще бъде извършена преоценка на бизнес моделите. След корекцията акциите отново ще се оценяват нормално, казва той. Въпреки това ще са необходими месеци, за да се утвърдят новите оценки за геополитиката и икономическото развитие. Междувременно цените на акциите ще остават податливи на колебания: „Нови сътресения определено могат да доведат до още потенциал за понижение в размер на около 10%“.
Улрих Щефан, главен инвестиционен стратег в Deutsche Bank, отчита, че сегашните оценки на европейските акции са под средното ниво, „тъй като пазарът отчита забавяне на растежа и по-ниски печалби“. Съотношението цена/печалба за очакваните печалби през следващите 12 месеца е спаднало от 15,8 на 12,9 през тази година в широкия индекс Stoxx 600. Отчасти това може да е отражение на рецесията, казва той. Ценните книжа в чувствителните към цикличните процеси сектори понастоящем се търгуват с около 35% отстъпка спрямо защитните сектори. „Такива нива бяха наблюдавани за последен път по време на световната финансова криза“, казва той.
Облигации: Исторически срив на цените
През тази година пазарът на облигации в САЩ е загубил повече, отколкото когато и да било от повече от 200 години насам. Обратно, когато цените падат, доходността се увеличава, за да привлече инвеститорите: Доходността по най-търсените 10-годишни щатски държавни облигации се повиши от 1,5% до над 3,2% от януари насам, което е най-високото ѝ ниво от есента на 2018 г. Това съответства на ценова загуба от 14,5%. В Германия от началото на годината доходността на десетгодишните бундове се е повишила от малко под минус 0,2% до осемгодишен връх от малко под плюс 1,2% – оттогава цената им се е сринала с 12,5%.
Разпродажбата засяга не само сигурните бундове и американските държавни облигации, но и лихвоносните ценни книжа на други държави и корпоративните облигации. „Няма спасение“, казва Мартин Хасе, стратег по облигациите в частната банка M.M. Warburg.
„Стачката на купувачите продължава“, казва Матю Дичок, главен стратег по облигациите в Bank of America. Със сигурност повишаването на доходността сега отново прави облигациите по-привлекателни. Въпреки това разпродажбите вероятно все още не са приключили. Гюнтер Шеплер, стратег по облигациите в DZ Bank, обяснява това с факта, че продължаващата война в Украйна все още подхранва опасенията за продължителен период на много висока инфлация.
Злато: Сигурното убежище не се радва на търсене
Златото също не успява да избегне общата разпродажба. В понеделник цената му падна до тримесечното си дъно от 1850 долара. По този начин благородният метал остава в низходяща тенденция, след като в началото на март все още се котираше над границата от 2000 долара.
Поевтиняването на златото заедно с всички останали класове активи е необичайно, тъй като то се счита за сигурно убежище за инвеститорите. Но като нелихвоносен актив ефектът от силния долар и повишаването на лихвените проценти е по-силен, обяснява Александер Цумпфе, търговец в специализираната компания за благородни метали Heraeus. „Златото реагира много чувствително на по-високи лихвени проценти или дори само на очакването за по-високи лихвени проценти“.
Ето защо от две седмици насам инвеститорите се оттеглят от подкрепените със злато индексни фондове, отбелязва анализаторът на суровините Даниел Бриземан. По данни на Commodity Futures Trading Commission спекулативните финансови инвеститори също обръщат гръб на златото.
Връщането на тези спекулативни професионални инвеститори на пазара е трудно, смята анализаторът Джефри Хейли от онлайн брокера Oanda, разглеждайки техническия анализ. „Златото трябва да затвори над съпротивата при 1920 долара и за предпочитане 1960 долара, за да се развълнуват отново златотърсачите“, казва той.
Крипто: Професионалистите са причината за спада на цените
Криптопазарът се върна близо до достигнатото през януари годишно дъно след междинното си рали. Неотдавна пазарната капитализация на целия сектор спадна до 1,5 трилиона долара, показват данни на анализаторската компания Coinmarketcap. В началото на април тя все още беше над 2,1 трилиона долара.
Биткойнът, най-старата и най-важна цифрова валута, се обезцени до под 33 хил. долара в понеделник, което е най-ниското му ниво от юли 2021 г., а стойността му е намаляла повече от два пъти от годишния му връх през ноември 2021 г. По този начин не се сбъднаха твърденията на привържениците на криптовалутите, че този клас активи е и сигурно убежище по време на криза.
Прави впечатление, че криптопазарът вече се движи успоредно с технологичните акции. Анализаторът Саймън Питърс от онлайн брокера Etoro вижда в това индикация за по-силното присъствие на институционалните инвеститори на криптопазара: „Сега те представляват много по-голям дял от собствеността“. Във времена на нарастваща доходност тези професионални инвеститори биха се разделили с рискови активи като технологични акции и криптовалути, пояснява той.
