[ad id=“225664″]
Бай Миле е бивш полицай, по-късно един от лидерите на бившата групировка СИК. Бил е съдружник на Големия Маргин, Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата, Дмитрий Минев – Руснака (който също беше убит), взривения шеф на „Интерпетролиум“ Стоил Славов и президента на ФК „Славия“ Венцислав Стефанов, в чийто управителен съвет участва.
На 1 октомври 2001 г. Бонев оцелява при взрив в дома си в софийския кв. „Изток“. Три години по-късно обаче няма този късмет…
На 30 юли 2004 г. преди обяд 42-годишният бизнесмен излиза от дома си в кв. „Симеоново“ заедно с охранителите си. Движат се с в две коли по обичайния си маршрут към ресторант-градина „Славия“, който използва за своеобразен офис – там прави деловите си и приятелски срещи.
Когато пристигат, двама от гардовете му остават отвън при автомобилите, а другите влизат вътре – единият сяда на бара, другият – в сепаре.
Бай Миле е в друго – с бизнесмена от Пазарджик Методи Маринков.
Междувременно се случват две събития, които тогава не правят впечатление. Първо моторист минава бавно по улицата и оглежда входа на заведението и гардовете, а след това мъж влиза в заведението и поръчва на бара 4 кафета в пластмасови чаши. Докато чака, той вижда обстановката и разположението на охраната.
[ad id=“225664″]
Няколко минути по-късно пред заведението набиват спирачки две коли с полицейски буркани и от тях слизат маскирани мъже с автомати и бронежилетки с надписи „Полиция“. За секунди двамата гардове са застреляни, а някои от въоръжените нахлуват в ресторанта с викове „Лягай, полиция!“ и откриват стрелба и там.
Първо са повалени другите двама охранители, а сред това Бонев и Маринков. При аутопсията съдебните медици изброяват 21 огнестрелни рани по Бай Миле, като 6 от тях са в главата.
Тежко ранени са още двама души. Само сервитьорката зад бара е пощадена.
Полицията установява, че убийците са стреляли с 3 оръжия – автомат „Калашников“ и два вида картечни пистолета.
След часове оглед и изземане на улики в горещия ден, започва разследване. Камери са записали колите на килърите, които, очаквано, се оказват крадени. Едната – „Субаро“, е намарена опожерена в покрайнините на София.
[ad id=“225664″]
Другата – „Нисан“, е открита изоставена, но непокътната и това ги води до следа. Вътре полицаите намират синя полицейска лампа, преработен сигнално-газов пистолет с патрон в цевта, бронежилетка и пластмасова бутилка от 1,5 л с бензин. Предполага се, че убийците са смятали да запалят и този автомобил, за да прикрият следите си, но нещо ги е подплашило и са го оставили. Това обаче се оказва грешка – по шишето са открити отпечатъци от познатия на МВР Анатолий Мънков-Плъха. Намерен е и негов косъм.
Разследващите започват да го подслушват и след няколко дни Специалните разузнавателни средства засичат разговор, в който той казва на свой приятел:
„Има проблем с голямото с гумите. Намерили са ми пръстите в онова на 4-те гуми, нещо имало и от главата.“
Другият предупреждава Мънков да се обажда само от уличен телефон, но го успокоява:
„Нищо, откраднал си я и си я продал. Какво има толкова?“.
Плъха очевидно е предупреден за находката в колата от „къртица“, но тя така и не е разкрита.
Постепенно обаче разследващите успяват да стигнат до още трима души, смятани за участници в шесторното убийство – Тихомир Дочев-Мравката, Стилиян Георгиев-Мишока и Георги Стефанов.
При претърсване на жилище, обитавано от Георгиев, е открита гилза от куршум, изстрелян с картечен пистолет. Намерена е и маратонка с косъм по подметката, който е бил в условията на близък изстрел.
На четиримата са повдигнати обвинения за убийствата, извършени с особена жестокост и по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и на обществено място. Срещу тях започва съдебен процес.
[ad id=“225664″]
Съдебната сага
През юли 2001 г. обаче Софийският градски съд (СГС) оправда Мънков и другите подсъдими, а по-късно Софийският апелативен съд (САС) потвърди присъдата.
Според магистратите – доказателствата не са достатъчно. Въпреки че дактилоскопна и ДНК експертизи установиха, че биологичният материал, открит по гърлото на бутилката, открита в колата, съвпада с ДНК профила на Мънков, а отпечатъците по нея са негови.
Съдът обаче счете, че не е установено, че този „Нисан“ е същият, който е бил използван за придвижване на извършителите до ресторанта. Причината – нямало съпоставяне по индивидуални признаци до идването на следователя и вещите в нея може да са привнесени или подменени.
Бутилката с бензин не била намерена при първия оглед в 11,30 часа, а в 14,30 – при втория. За претърсването и изземването от колата пък не било взето разрешение от съда, което опорочавало протокола. Нямало и данни как е била придвижена до Института по криминалистика на МВР и дали е била запечатана.
Освен това не можело да се докаже, че гласът от СРС-тата е на Мънков – той не желаел да даде гласови данни за фоноскопна експертиза и нямало как да се направи изследване.
Съдиите изключиха от доказателствата и протокола за претърсване и изземване в жилището на Стилиян Георгиев, защото едното поемно лице заявило, че не е присъствало – стояло в коридора на апартамента и не е видяло буркана с гилзата.
[ad id=“225664″]
ВКС обаче счете, че СГС и САС не са направили пълен и цялостен анализ на доказателствата, а някои от тях са изключили неправилно като негодни. Видеотехническата експертизата сочи, че има пълно съвпадение на форма, размери и разположение на елементите на „Нисан“-а и заснетата кола на убийците. На място е бил извършен външен оглед, автомобилът е бил запечатан и закаран с паяк на МВР до Института по криминалистика, където е извършен вътрешен оглед и зад седалката е открита бутилката с бензин, подчертават от ВКС.
Според върховните магистрати не е било нужно разрешение от съда за огледа, тъй като колата е била изоставена.
Претърсването и изземването на гилзата и косъма от дома на Георгиев са извършени по правилата. А другото поемно лице си спомня, че е намерен буркан с гилза. Предишните съдебни състави е трябвало да задължат Мънков и Георгиев да дадат гласови данни за изследване на СРС-тата, а при отказ от тяхна страна са могли дори да постановят принудително да се изземат, заявиха още от ВКС.
След първото връщане на делото обаче, САС отново оправда подсъдимите. И ВКС го върна пак.
В крайна сметка обаче и последната инстанция потвърди оправдателните присъди – през 2014 г. окончателно оправдани бяха Тихомир Дочев, Стилиян Георгиев и Георги Стефанов, а година по-късно и Анатолий Мънков.
[ad id=“225664″]
Така 6 убийства останаха завинаги ненаказани.
