Публикуваме интервю с Рафи Бохосян, дадено пред Монитор:
– Рафи, отново си част от звездния каст на шоуто за преобразявания „Като две капки вода“. Какво е чувството отново да скочиш в кожата на световен изпълнител след осемгодишна пауза?
– Отново се чувствам като дете, защото като малък обожавах да имитирам любимите си артисти и с подръчни материали си правех стойка, микрофон, реквизити и др. На сцената на „Като две капки вода“ обаче мога да правя абсолютно професионално имперсонификации на легендарни изпълнители със специален грим, облекло и постановка пред публика… Незаменимо!
– Веднага ли се съгласи да участваш?
След първи сезон, който беше преди 8 години, не съм предполагал, че пак ще имам възможността да се включа в предаването и когато ме поканиха за All Stars нямаше как да откажа. Чувството всяка седмица да изпитваш артистичните си възможности на максимум е безценно и съм щастлив, че приех да участвам.
– Какво мислиш за конкуренцията?
– Ако имате предвид останалите участници, не смятам че можем да се наречем конкуренция. Най-хубавото на това предаване е, че всеки се опитва да направи възможно по-добър образ от предишния си и реално се състезаваме със самите себе си. В бекстейджа с останалите колеги много се подкрепяме и си помагаме, защото всеки е силен в различни стилове и обмена на информация е безценен.
– С кой образ от този сезон се забавлява най-много и кой те затрудни?
– Аз не съм спирал да се забавлявам, но най-интересният образ, който ми се падна, беше Азис! Никога не съм подозирал, че ще имитирам изпълнител от поп-фолка, камо ли самия Крал! С негова помощ и няколко много точни съвета успях да се потопя в образа му от „Сен Тропе“ и наистина беше най-неочаквано забавната имитация за мен.
Но най-трудния момент за мен бе, когато бях под карантина и трябваше да пея Андреа Бочели – Caruso! И да се опитам няма да успея да ви опиша точно през какво минах, защото на сцената изпълненията ни са плод на екипна работа. В този случай трябваше да се изправя сам от балкона и да пея една от най-великите песни писани някога! Такова нещо никога до този момент не беше правено и бях изключително притеснен! След изпълнението получих изключително много съобщения, които ми доказаха, че усилията, които положих, са си стрували!
-Кои са най-големите предизвикателства за теб в шоуто?
– След близо 1 година пауза заради пандемията, бях излязъл извън форма. Гласът не беше в най-доброто си състояние, физически ми трябваха няколко месеца, за да си върна формата и може би самото предаване ме предизвика да си върна желанието да се кача отново на сцена. Предизвика ме в рамките на 3 месеца преди предаването да сваля близо 7-8 килограма и не съм се чувствал толкова добре от години! Понякога е нужен стимул да надскочиш себе си.
-С какво се различава сегашното ти участие от предишното, в което стана победител?
– Сега съм много по-уверен от първия сезон, тъй като през последните 8 години научих много неща за себе си. Най-хубавото е, че продължавам да се уча и да откривам нови хоризонти вокално, стилово, танцово и актьорски. Единственото нещо, което не се различава, е, че отново сме на една сцена с Милица Гладнишка. Обожавам я и се радвам, че и двамата стигнахме до финала на шоуто – ситуацията е като едно мини дежа вю!
-Ти оставаш в телевизионната история и като победител на първото издание на X Factor в България. Кое е по-трудно – да успееш да блеснеш със своя интерпретация на чужда песен или да имитираш конкретния изпълнител?
– И двете крият своите подводни камъни. Важното е човек никога да не подценява задачата, която му е поставена или си е поставил. Това да имитираш понякога изглежда отстрани като лесна работа, но се налага да изпипаш всеки детайл, мимика, жест, произношение, интонация, тембър… много елементи, които правят всяка една имитация изключително трудоемка и без сериозна подготовка няма как да стане. При интерпретация на чужда песен пък трябва дотолкова да преминеш песента през своята собствена призма и да вдъхнеш нов живот на нотите и музиката, че дори за миг слушателят да не замисли, че това е кавър.
-Ти си част и от „Забраненото шоу на Рачков“. Разкажи ни за работата си там.
– В „Забраненото шоу на Рачков“ съчетавам работата си на музикален продуцент и фронтмен на бенда. За пръв път поемам отговорността да бъда музикален продуцент и считам, че това е огромна възможност да представим ново и различно звучене в национален ефир. Не случайно събрах тези невероятни млади музиканти, с които непрестанно работим и се опитваме да надграждаме самите себе си и съответно музикалния облик на предаването и на българския телевизионен ефир.
-Каква е тайната на успеха?
– Тайната не я знам, може би защото е тайна, но лично аз имам няколко основни принципа в работата си които са ме водили винаги напред: постоянство, креативност и целеустременост! Това са трите качества, които смятам че всеки един артист трябва да развива и поддържа винаги активни в себе си.
-Да се върнем назад във времето. Още през детските години ударните инструменти стават своя страст. Как започна всичко?
– Бях на 7, когато съседи ми подариха дъхул – арменски ударен инструмент, подобен на тъпан, но се свири с ръце. Това беше първата стъпка към ударните инструменти и малко по малко започнах да откривам различни видове перкусии и барабани. Първият ми комплект барабани се състоеше от кофи за гипс и стари тенджери и малко по малко се сдобивах с нови и все по-интересно звучащи инструменти. Сега вече имам вкъщи отделна стая-студио, в която се намира пълен комплект барабани. Когато съм напрегнат или просто имам нужда да разтоваря, те са ми първата спирка.
-А кога се влюби в музиката?
– Мисля, че бях на 7, когато баща ми реши да ми подари касетка. Беше на Джеймс Браун. Пуснах я, изслушах я, пак я пуснах, пак я изслушах и така няколко пъти. Не можех да повярвам какво чуват ушите ми. Беше невероятна смесица от звуци. Стил, който по-късно разбрах, че се казва фънк, но тогава за мен беше просто магия. Тялото ми не можеше да спре да танцува и цялата махала ме чуваше как пея заедно с усиления на макс касетофон. Пеех доста фалшиво като дете, ако трябва да съм честен, дори наскоро чух свой запис и не можех да удържа смеха си.
Най-щастлив съм, че успях да превърна за себе си в реалност думите на Конфуций: „Ако правиш това, което обичаш и обичаш това, което правиш, няма да имаш нито един работен ден в живота си.“
-Завършваш Търговска гимназия в Бургас с профил „Икономика и мениджмънт“. Замислял ли си се да се развиваш в тази сфера?
– Никога не съм спирал! Знанията, с които се сдобих в Търговската гимназия и досега ми помагат в работата, която като всеки един бизнес е обвързан и с финанси, икономика, мениджмънт, маркетинг, счетоводство. В момента развивам нов музикален лейбъл с брат ми – Yan Brothers и в ролята си на продуцент използвам голяма част от това което съм научил през годините, но най-вече се опитвам да не повтарям грешките и несполуките, с които самия аз съм се сблъсквал. Скоро предстои да стартираме в нова за България посока, която смятам, че с времето може да изведе много български артисти и към световната сцена.
-Какво обичаш да правиш в свободното си време?
-Обожавам да снимам, да карам колело, да се уча да свиря на нови инструменти, да пиша сценарии за нови продукции, да осъществявам налудничави идеи, да палаткувам… Ако трябва да обобщя – обичам разнообразието и винаги съм отворен за нови и различни предложения… Така намирам и вдъхновението си!
